Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на Р.П от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], срещу решение № 4480 от 04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 10518/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - "Принудително преместване на пътно превозно средство без знанието на собственика или упълномощен от него водач", приложена по отношение автомобил "Мицубиши", с ДК [рег. номер на МПС] .
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че обстоятелствата по налагане на ПАМ не се съдържат в хипотезите, изрично предвидени в чл. 171, т. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и чл. 118 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), поради което мярката е лишена от правно основание. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на приложената ПАМ.
Ответникът – длъжностно лице – старши инспектор при Столичен инспекторат към Столична община, чрез упълномощен процесуален представител - юрк.. К, в съдебно заседание оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
С атакувания съдебен акт АССГ е отхвърлил жалбата на Р.К – Пехливанова, срещу действия на длъжностно лице – старши инспектор при Столичен инспекторат към Столична община, по репатриране на МПС с марка "Мицубиши", с ДК [рег. номер на МПС], извършени на 10.10.2016 г. в [населено място], район [район], в парк [наименование], зад блок [номер] на терен, който е част от зелената система на Столична община, съставляващи ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от приложения снимков материал решаващият съд е приел, че паркираният по този начин лек автомобил е в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. С оглед на това е счел наложената ПАМ за законосъобразна - постановена от компетентен орган, при наличие на цитираните в АУАН фактически основания за прилагането й.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение автомобила на касационната жалбоподателка е наложена ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП (в относимата към спора редакция ДВ, бр. 101/2015 г.), за която не се изисква издаване на писмена заповед. Разпореждането за преместване е дадено устно и доказателства за начина и мястото на паркиране са констатациите в докладна записка № 001274/10.10.2016 г. на служител при Столичен инспекторат към Столична община, АУАН № 16-ЗС-1167/10.10.2016 г. на старши инспектор при Столичен инспекторат към Столична община, извадка от ГИС и изготвените и приложени по делото снимки. Безспорно е установено, че автомобилът е паркиран в обект, част от Зелената система на Столична община, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 7 НОДТСО. При липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на нарушението може да се установява с всички допустими доказателствени средства, като събраните такива по никакъв начин не променят извода за допуснато закононарушение.
При вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд е приложил неправилно нормата на чл. 171, т. 5 ЗДвП, според която ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" се прилага, когато превозното средство е: а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата чл. 118 НОДТСО преповтаря изброените хипотези, като въвежда и допълнителна: "преместване на ППС, когато е паркирано неправомерно на специално обозначено място, предназначено за паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания".
В контекста на нормативното предписание, първостепенният съд не е изследвал коя от изрично предвидените в закона хипотези е осъществена, за да са налице обстоятелствата за репатриране на процесния лек автомобил, като е приел, че мярката следва да бъде наложена единствено поради нарушение на общата забрана за паркиране на ППС в зелени площи, заложена в чл. 28, ал. 1, т. 7 НОДТСО. Така установеното нарушение не може да бъде квалифицирано в нито една от трите хипотези на чл. 171, т. 5 ЗДвП, поради което и не е годно да послужи като основание за прилагане на ПАМ. В случая, видно от данните по делото, липсва поставен предупредителен пътен знак, не се създава опасност за другите участници в движението, респ. не е невъзможно преминаването им. Доказателства за обективиране на факти, визирани в някоя от посочените хипотези, не са ангажирани от страна на административния орган (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК), а от снимковия материал се установява единствено, че автомобилът е бил паркиран в обект, част от Зелената система на Столична община. Поради това ПАМ е приложена, без да са налице изискванията на Закон за това.
ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия.
Разпореждането за преместване, съгласно докладната записка от 10.10.2016 г. е за извършено нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 7 НОДТСО. Касаторката е паркирала автомобила си в зелените площи на парк "Хиподрума", [населено място], в нарушение на регламентираната в чл. 36, ал. 2, т. 5 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (НИПОЗССО) забрана за паркиране в обществени зелени площи. Съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 6 от същата Наредба, във връзка с чл. 142 НОДТСО, за това нарушение следва да се наложи наказание "глоба". По аргумент от чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП и чл. 118, т. 2 НОДТСО, вр. чл. 36, ал. 2, т. 5 НИПОЗССО, паркирането на терен, който е част от зелената система на Столична община не е основание за репатриране на МПС.
На плоскостта на изложеното, приемайки за осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 5 ЗДвП, респ. чл. 118 НОДТСО, при условие, че извършеното от касаторката нарушение е съставомерно по чл. 53, ал. 6 НОДТСО и подлежи на санкциониране с административно наказание "глоба", АССГ е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал.
Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отмяна на обжалваната ПАМ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4480 от 04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 10518/2016 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), приложена от длъжностно лице – старши инспектор при Столичен инспекторат към Столична община, по отношение лек автомобил марка "Мицубиши", с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Р.П, на 10.10.2016 г. на територията на [населено място], район [район], в парк [наименование], зад блок [номер], на терен, който е част от зелената система на Столична община. Решението е окончателно.