Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение №1600 от13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8633/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 513з-5195/07.07.2016 г. на същия административен орган, с която на М.Т е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Любомиров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) директорът на СДВР е компетентен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание и да прекрати служебното правоотношение с държавния служител.

Аргументиран са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна.

Правилно е преценено, че заповедта...