Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Г.А против решение № 224 от 19.04.2018 г., постановено по адм. д. № 520/2017 г. по описа на Административен съд гр. М.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. Г. Д не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. М. отхвърля жалбата на Г.А против заповед № 268/19.10.2017 на кмета на О. Г. Д, с която е постановен отказ да се одобри изменение на кадастралния план на УПИ І-257, 258, 259, 260 в кв. 41 по плана на с. Г. като се променят кадастралните граници между ПИ 502.257 и ПИ 502.260 - част от УПИ І по стар кадастрален и регулационен план на селото от 1934 г. и по представен проект за изменение от жалбоподателя поради наличие на спор за материално право.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, а именно кметът на общината съобразно изискването на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната...