№ 130 София, 13.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2448/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1828/22.05.2018 г., подадена от Т. В. В. чрез адв. В. Г., срещу определение № 132 от 16.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 115/2018 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 600 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1445/2017 г. на Силистренския районен съд за прекратяване на производството като недопустимо.

Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на въззивния съд, че когато общ наследодател, извършил приживе завещания или дарения, почине по време на висящо делбено производство, искът за възстановяване на запазена част от наследство следва да се предяви във втората фаза на делбата, а не в отделно самостоятелно производство, а оттам, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.

В отделно представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК жалбоподателят се позовава на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е при наличие на висящ процес за делба да се предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в отделно производство, ако правото да се иска възстановяване на запазена част от...