Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН КОНСТ. Ц. при секретар Б. П. и с участието
на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаЙ. К. по адм. дело № 6365/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 1443 от 08.03.2021 г., постановено по адм. д. № 1583/20г. Административен съд – София град, трето отделение, 46 - ти състав, е отхвърлил жалбата на „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ, Германия, VIN [номер], срещу акт за прихващане или възстановяване № П – 22221119166754 – 004 – 001 от 11.10.2019г., издаден от главен инспектор по приходите при при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 2200 от 31.12.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, като е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на Национална агенция по приходите – София юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 355лв.
Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ, Германия, VIN [номер], със седалище и адрес на управление [адрес], [адрес], Германия, представлявано от Р. К., чрез пълномощника й адв.П. П.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град като неправилно.
Ответният по касационната жалба директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд – София е отхвърлил жалбата на „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ, Германия, VIN [номер], срещу акт за прихващане или възстановяване № П – 22221119166754 – 004 – 001 от 11.10.2019г., издаден от главен инспектор по приходите при при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 2200 от 31.12.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 60 835,63лв. за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по спора /стр. 2 – 5 от решението, съответно л.595 – л.597 от делото/, в това число подаването на искането за възстановяване на ДДС, образуваните предходни производства, събраните по преписката писмени доказателства. Възпроизведени са и констатациите на органа по приходите за постановяване на отказа, изразяващи се в липсата на кумулативните изисквания на чл.2 от Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз. След това решаващия съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по съществото на правния спор. На първо място съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби – чл.81,ал.1,т.1 ЗДДС, чл.2 и чл.3 от цитираната по-горе наредба. Дадено е и тълкуване на понятието „постоянен обект“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР ЗДДС. Съпоставяйки правните разпоредби с установените факти по делото, първоинстанционният съд е изградил извод, че органът по приходите законосъобразно е отказал да възстанови претендирания ДДС тъй като не са налице кумулативно установените изисквания на нормата на чл.2 от Наредба Н-9 от 16.12.2009г. Акцентирано е, че дори да се приеме, че дружеството няма „постоянен обект“ на територията на Р. Б. като един от правопораждащите елементи на нормата, то в случая е не налице другият правопораждащ елемент – от този обект да са извършвани последващи облагаеми сделки в държавата членка по възстановяване. При извършената при условията на чл168,ал.1 АПК проверка административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при отсъствие на нарушения на последните, имащи за последствие нищожността на акта. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акта за прихващане или възстановяване и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По същество основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като с оспорения акт се нарушават основни принципи на данъка добавена стойност и най-вече принципа на неутралитета. Прави се и оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и несъобразяване с тълкуването на закона, направено в решения на Съда на Европейския съюз.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По делото няма спор за факти. Установено е, че за процесния данъчен период : 1.Дружеството жалбоподател е регистрирано на територията на Р. Г. 2. Не е извършвало икономическа дейност на територията на Р. Б. 3. „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ не е регистрирано за целите на ДДС на територията на Р. Б. 4. „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ има регистрирано дъщерно дружество в Р. Б. – „БУЛГАРФРУКТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД; 5. Дружеството жалбоподател има сключен договор за наем с „Първа инвестиционна банка“АД за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Баня, съставляващ оранжериен комплекс. 6. Въпросният недвижим имот е преотдаван под наем от „БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ както на дъщерното му дружество БУЛГАРФРУКТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД, така и на трети лица. Тъй като БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ не е регистрирано в България по ДДС, по фактурите по преотдаване на имота под наем не е начисляван ДДС; 7. Предмет на претенция за възстановяване е ДДС, който е заплатен по фактурите за наем и префактуриране на ел. енергия, издавани от наемодателя „Първа инвестиционна банка“АД.
По същество спорът между страните е правен и се свежда до това налице са законовите условия на чл.2 от Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК като обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. В допълнение на изложеното в първоинстанционното решение и в отговор на касационните оплаквания следва да бъде посочено следното:
По същество разпоредбите на цитираната Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, транспонират разпоредбите на Директива 2008/9 ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка. В посоченото в касационната жалба решение на Съда на Европейския съюз от 11.06.2020г. по дело С – 242/19 е направено тълкуване на относимите правни разпоредби както следва: „т.54 Начинът на възстановяване на ДДС чрез приспадане или чрез възстановяване зависи от мястото на установяване на данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Италия, C - 244/08, непубликувано, EU:C:2009:478, т. 25 и 35). Така член 170 от Директивата за ДДС предоставя при установените от него условия на „всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на […] член 2, точка 1 и на член 3 от Директива [2008/9] не са установени в държавата членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС“, правото да получат възстановяване на ДДС. Т.55 В това отношение съгласно член 3 от Директива 2008/9 данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка по възстановяване по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, има право на възстановяване на платения ДДС при две условия. Първо, съгласно член 3, буква а) от посочената директива по време на периода на възстановяване данъчнозадълженото лице не трябва да е имало място на стопанска дейност, постоянен обект, местоживеене или обичайно пребиваване в държавата членка по възстановяване. Второ, съгласно член 3, буква б) от тази директива през същия период то не трябва да е доставяло стоки или услуги, за които се смята, че са доставени в тази държава членка, с изключение на някои сделки, посочени в подточки i) и ii) от тази разпоредба. Тези условия са кумулативни (вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2014 г., E.ON Global Commodities, C - 323/12, EU:C:2014:53, т. 42 и от 21 септември 2017 г., SMS group, C - 441/16, EU:C:2017:712, т. 43). Т.56 В замяна на това, нито член 170 от Директивата за ДДС, нито член 3 от Директива 2008/9, нито друга разпоредба от тези директиви обвързват правото на установено в друга държава членка данъчнозадължено лице да получи възстановяване на ДДС с каквото и да било формално условие за липса на идентификация по ДДС или за липса на задължение за идентификация по ДДС в държавата членка по възстановяване.“
С оглед на данните по делото, правилно е прието както от първоинстанционния съд, така и от органа по приходите, че не са изпълнени кумулативните условия на чл.2,ал.1 от Наредба № H-9 от 16.12.2009 г., съответно на чл. 3 от Директива 2008/9. Сключването на договор за наем на недвижим имот и преотдаването му под наем попада под понятието „постоянен обект“ по смисъла на т.10, § 1 ДР ЗДДС, което изключва приложението на чл.3,б.“а“ от Директива 2008/9 . Преотдаването на наемания обект пък изключва приложението на чл.3,б.“б“ от същата директива.
Направените доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, свързани с хипотезата на чл.135,ал.1,б. л от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, не могат да бъдат споделени. На първо място, изложеното за необлагане с ДДС на сделките под отдаване под наем на недвижим имот би следвало да важи и по отношение сделките, по които се възстановяване на ДДС. На второ място, нормата на чл.135 от Директивата има и § 2, според който Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л). Българската държава се е възползвала от въпросната разпоредба, поради което отдаването под наем на недвижими имоти е облагаема с ДДС сделка – чл.9,ал.1 ЗДДС.
Наведените доводи, свързани с неправилно приложение на материалния закон, с оглед твърдяно нарушение на принципа на неутралитета, също не могат да бъдат споделени. Касаторът сам е избрал да бъде нерегистрирано по ЗДДС лице в Р. Б. и по този начин се прекъсва нормалното развитие ДДС веригата с извършването на последващи облагаеми доставки.
Посочените в касационната жалба решения на Съда на Европейския съюз касаят друга фактическа обстановка, различна от процесната, поради което са неотносими към настоящия спор.
След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в състава на която като юридическо лица влиза Д „ОДОП“-София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 355,07лв. , определено при условията на чл.8,ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1443 от 08.03.2021г. на Административен съд – София град, трето отделение, 46-ти състав, постановено по адм. д. № 1583/20г.
ОСЪЖДА БУЛГАРФРУКТ – ФРУХТХАНДЕЛС“ ГМБХ, Германия, VIN [номер], със седалище и адрес на управление [адрес], [адрес], Германия, представлявано от Р. К. да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2 355,07 /две хиляди триста петдесет и пет лева и седем стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Й. К. п/ Бисер Цветков