1

№ 231

С., 25.02. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1233 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от С. М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК-В., против въззивно решение № 1443 от 16.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1381/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 630 от 24.02.2012 г. на Варненския районен съд, 12 с-в, постановено по гр. д. № 19092/2010 г., е отхвърлен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК, предявен от С. И. против М. В. И. от [населено място], за лишаването й от родителски права спрямо децата А. С. И., [дата на раждане] и М. С. И., [дата на раждане] В касационната жалба се поддържат отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен искът за лишаване на майката от родителски права по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца на основание чл. 132 СК, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на спора, са: дали трайно установеното...