1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

ГР. С., 20.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр, д. №1128/12 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на К. Р. и на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр. д. №781/11 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от общо 16 334 лв. предявеният от К. Р. срещу [фирма] иск по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от тр. злополука. В частта до пълния размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен. Отхвърлени са и исковете на същото основание и между същите страни за присъждане на имуществени вреди от разликата между тр. възнаграждение, което ищецът би получавал като здрав на заеманата при злополуката длъжност „шлосер” и обезщетението от бюрото по труда за посочения период, предявен в размер на 3 685 лв., както и от разликата между тр. възнаграждение и пенсията за инвалидност за посочения период, до навършване на общата пенсионна възраст от ищеца, предявен в размер на 201 838 лв..

К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са допустими срещу въззивното решение, постановено по исковете с цена над 5000 лв. – чл.280, ал.2 от ГПК. В. решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер / с цена/ 3 685 лв., изразяващи се в посочената по-горе разлика не подлежи на обжалване и жалбата на ищеца срещу него...