3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198

ГР. С., 18.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1101/12 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Г. и на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Т., срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр. д. №139/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от 1000 лв. и 5 000 лв. обективно съединените искове на първия срещу втория касатор с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинения в престъпления, по които ищецът е оправдан. В частта до пълния размер от съответно 13 000 лв. и 50 000 лв. исковете са отхвърлени.

К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

По допускане на обжалването ВКС на РБ намира следното:

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, касаторът - ищец Б. Г. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като спорен пред инстанциите по същество и обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос: „за приложението на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, установен в чл.52 ЗЗД.” Намира, че при решаването на въпроса въззивното решение противоречи на практика по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г., р. по гр. д. №78/11 г....