№ 181

София, 12.02.2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №695 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. М. Т. – Г. от [населено място], срещу решение от 03.04.2012г., постановено по в. гр. д.№48/2012г. на Окръжен съд - Монтана, в частта, с която след като е отменено частично решение от 13.12.2011г., постановено по гр. д.№438/2011г. на Районен съд-Монтана, е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; обезсилено ерешението в частта, с която е осъден В. Д. Г. да заплаща издръжка на малолетното дете Д. чрез неговата майка и законен представител В. М. Т. – Г. на основание чл.1453, ал.4 СК месечна добавка в размер на 40лв.

Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът В. Д. Г. наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С обжалваните части на въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта за вината, е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; обезсилено е решението...