Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Л.Т от [населено място] срещу заповед № 8121К-838 от 02 февруари 2017 год. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел „Говорители на структури на МВР“ към дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата.

В жалбата се развиват доводи, че заповедта, в оспорената й част, е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли за отмяната й досежно атакуваната част и връщане на делото като преписка на административния орган за издаване на нова заповед, с която да й бъде опредлен по-висок ранг и съответстващата за него месечна заплата, считано от 02 февруари 2017 год.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Василева, в писмена молба до съда от 28 септември 2018 год. и приложените към нея писмени бележки, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдебното производство, образувано по жалба на Л.Т срещу процесната заповед, първоначално е образувано пред Административен съд София – град, който с определение № 2509 от 19 април 2017 год., постановено по адм. дело № 2290/2017 год., на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, е прекратил образуваното пред него съдебно-административно производство и е изпратил делото по компетентност на Върховния административен съд, предмет на настоящото разглеждане.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецеи събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 от АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой...