Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б.К срещу заповед № К 2676/20.11.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в частта ѝ по т. 2 е назначен на същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат „Мисии на международни организации“ при Национална служба „Полиция“, разрешено му е ползване на неплатен отпуск и е изпратен като полицейски наблюдател в мисията на ООН в Косово, за времето на участието му в нея, считано от датата на заминаване с искане за обявяване на нищожността ѝ. По наведени в жалбата доводи за издаване на заповедта преди регистриране на заявлението му с искане за издаването ѝ в деловодството; невръчването ѝ; разпореденото с нея, че вещевото и медицинско оборудване е за сметка на полицейските наблюдатели жалбодателят счита, че същата е постановена при липса на компетентност от страна на министъра. Посочено е също, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 48 от Конституцията на Р. Б, а освен това функционалната компетентност по изпълнение на Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), визирана в § 26 ЗМВР не създавала материална компетентност за издателя на заповедта да отнеме правото на осигуряване на държавните служители, изпратени в състав на международна мисия. Моли съда да постанови решение с което да обяви нищожността на заповедта.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендира присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната заповед № RB202004-001-04 К-2676/20.11.2006 г. на основание чл....