Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „С. Т 2007“ АД, ЕИК 175282543 със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, бул. „Д. Б“ № 13, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Б, против решение № 3088 от 09.05.2018 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7744/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000116000273-091-001/15.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден от и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – София при ЦУ на НАП с решение № 864/05.06.2017 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 632 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна изцяло и присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Т и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22000116000273-091-001/15.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден от и. д. директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП с решение № 864/05.06.2017 г. Със същия е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в общ размер на 89 411.90 лв. и лихви – 20 840 лв. за данъчните периоди /д. п./ от м. януари 2014 г. до м. февруари 2015 г. и от м. юли 2015 г. до м. август 2015 г. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към „LAZARIDIS DIMITIOS ALE“, EL 034546188 по 11 фактури, описани на стр. 12 от ревизионния доклад /РД/, към „T. HRISTOS“ EL 114231443 и „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“ EL 998525415 по фактури, описани на стр. 26-28 от РД.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо. Същият правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след проводено ревизионно производство, възложено също от компетентен орган .

По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за немотивираност на оспореното първоинстанционно решение и допуснати от съда съществени процесуални нарушения касационната инстанция намира следното:

Трите гръцки дружества – получатели по процесните фактури са с валидни VIN номера. Ревизираното дружество е представило изискуемите съгласно чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция документи за доставката и транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка – транспортни документи – международни товарителници /CMR/, съдържащи всички реквизити относно изпращач, получател, номер и дата на фактура, място на изготвяне /с. Ч., където се осъществява производствената дейност на „С. Т 2007“ АД/, дата на изготвяне, подпис и печат на изпращач, превозвач и получател, както и рег. номера на транспортните средства. Наличието на подпис и печат в кл. 24 се установява във всички CMR, представени в ревизионното производство и отново в съдебното производство. В съдебното производство не е представено CMR към фактура № 301/06.10.2014 г., към фактура № 182/23.05.2014 г. и към фактура № 388/25.01.2015 г. с попълнени клетки № 24, но същите се съдържат в приложение № 3 /класьор/. Фактурите, по които ревизиращият екип не е признал ВОД, както и CMR към тях, са проверени и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което е потвърдило, че всички международни товарителници съдържат подписи и печати на гръцките дружества – получатели в кл. 24, а по фактурите са налице плащания по банков път и на каса, стоката – палети, произведена от „С. Т 2007“ АД, е изписана във връзка с процесните доставки, отчетени са приходи от продажбите, съответни на отчетените разходи за производство. Транспортът е за сметка на получателите. Документите, регламентирани в чл. 45 ППЗДДС като необходими за доказване на ВОД, са представени от „С. Т 2007“ АД в производствата по издаване на актове за прихващане и възстановяване /АПВ/. За всички процесни д. п., за които с РА е начислен ДДС, с изключение на д. п. м. август 2015 г., в класьора, приложение № 3, са представени по делото АПВ, от мотивите на които се установява, че тези документи са проверени, обсъдени и приети от издалите ги органи по приходите.

За да не признаят ВОД по 11 от общо 13 фактури, издадени на „LAZARIDIS DIMITIOS ALE“, органите по приходите са се позовали на отговора на гръцката данъчна администрация, според който гръцкото дружество е декларирало ВОП по две фактури, издадени от „С. Т 2007“ АД, и е представило при проверката фактурите и международните товарителници към тях, а превозвачът „Ванди кар“ ЕООД при извършената му насрещна проверка е дал писмен отговор, според който „в счетоводството му няма издадени документи към „С. Т 2007“ АД, вкл. транспортни документи и/или фактури за извършен транспорт“.

За да не признаят ВОД по фактурите, издадени на „T. HRISTOS“ и „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“, органите по приходите са се позовали на получените отговори от гръцката данъчна администрация, според които адвокатът на господин Tzaridis е представил писмено изявление от него, според което той постоянно пребивава и има работа в Швеция от м. март 2014 г. и отрича да е имал бизнес с българската компания „С. Т 2007“ АД, а представляващият „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“ – господин A. Alexiou не е бил открит при извършения контрол. Установено е обаче, че от страна на представляваното от него дружество в процесния период от време не са подавани ДДС и VIES декларации.

От данните по делото обаче е видно, че така получените отговори от гръцката данъчна администрация не са решаващи за непризнаването на ВОД към тези две дружества, тъй като за част от издадените към тях фактури ревизиращият екип е признал ВОД в случаите, в които превозвачите са потвърдили при извършените им насрещни проверки осъществяването на транспорта на стоките и са представили намиращите се при тях документи. Тази преценка на информацията, получена от гръцката данъчна администрация, е правилна, тъй като недекларирането на ВОП от страна на гръцките получатели на стоката не е основание за непризнаване на осъществена ВОД от българското дружество /виж т. 3 от диспозитива на решението на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. От друга страна, според дадените от някои от превозвачите писмени обяснения, след предаването на стоката не са получили заплащане от господин Tzaridis на транспортната услуга, което противоречи на дадената от последния декларация, още повече, че той не е поискал да бъде бъде дерегистрирано дружеството по ДДС и заличаването му от базата данни по VIES. Според отговора на гръцката администрация това е станало на 27 юни 2016 г. с негово съгласие.

ВОД не са признати по тези от фактурите, по които превозвачите не са дали писмен отговор и не са представили изисканите им документи или са заявили, че не са осъществявали транспорта, както и в случаите, когато от писмото от ГД „Гранична полиция“ от 11.10.2016 г. не се установява посочените в международните товарителници транспортни средства да са преминали през ГКПП на съответните дати, а и при извършената от ревизиращия екип справка в системата БИМИС, модул „Пътни такси и разрешителен режим“, функциониращ на всеки ГКПП, също не е установено преминаване.

АССГ е възприел изцяло като правилно приетото от издателите на РА, че съвкупната преценка на събраните доказателства не дава основание да се приеме, че е доказано осъществяването на ВОД от жалбоподателя. Представените от последния документи, изисквани от ППЗДДС според съда са без материална доказателствена сила като частни такива и правилно са преценени от ревизиращите органи в съответствие с останалия доказателствен материал.

Така постановеното решение от първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

1. Неправилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 1 642.90 лв. във връзка с непризнат ВОД по фактура № 418/26.02.2015 г. с получател „T. HRISTOS“ и превозвач „Виго транс груп“ ЕООД. В отговор на полученото искане управителят на „Виго транс груп“ ЕООД е дал писмени обяснения, според които е извършил транспорт на стоката по тази фактура. Представил е ЧМР, фактура за транспортна услуга, свидетелство за регистрация на транспортното средство, трудов договор с шофьора. В ЧМР в кл. 23 има печат и подпис на превозвача, противно на приетото в РД, а обстоятелството, че са представени от превозвача документи, доказващи натоварването на друга стока с изпращач гръцко дружество на 27.02.2015 г. и получател немско дружество, не означава, че транспортът по процесното ЧМР не е осъществен.

2. Неправилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 1 655.20 лв. във връзка с непризнат ВОД по фактури № 254 и 255 от 11.08.2014 г. с получател „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“ и превозвач „СК Петрос“ ЕООД. При извършената му насрещна проверка управителят на дружеството – превозвач е дал писмени обяснения, с които е потвърдил извършването на транспорта на стоките по тези две фактури. Представил е самите фактури, ЧМР, 2 бр. талони на превозното средство, свидетелство за управление на шофьора, трудов договор с шофьора и отчетени разходи за МПС. Данните, на които са се позовали ревизиращите органи в РД относно изпращач „Корака“ ООД касаят друго гръцко дружество – получател.

3. С РА не е признат ВОД по фактура № 301/06.10.2014 г. с получател „T. HRISTOS“ и превозвач ЕТ „Равначки транс – С. Равначки“. С първото си обяснение С. Равначки отрича да е извършвал транспортни услуги до „T. HRISTOS“ и до „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“ с изпращач „С. Т 2007“ АД в процесните периоди от време. След като органите по приходите са констатирали, че посочените в ЧМР, представени от жалбоподателя, транспортни средства, собственост на ЕТ „Равначки транс – С. Равначки“, са преминавали ГКПП на съответните дати през 2015 г., са отправили до превозвача второ искане за писмени обяснения и документи. В отговор той е потвърдил извършването на транспорт на 10.02.2015 г. и на 17.06.2015 г. и е представил поисканите му документи. Обяснил е, че фактури за транспортната услуга не са издавани на „T. HRISTOS“, поради това, че не са получили плащане. Във връзка с фактура № 301/06.10.2014 г. не са поискани документи и обяснение с второто искане, тъй като на посочените в ЧМР дати 06.10.2014 г. и 07.10.2014 г. не е установено от данните в системата БИМИС и от справката на „Гранична полиция“ превозното средство да е преминавало през граничен пункт Кулата.

4. С РА не е признат ВОД по фактура № 118/13.02.2014 г., фактура № 546/21.08.2015 г., по фактура № 385/16.01.2015 г. и по фактура № 135/07.03.2014 г. с превозвачи съответно „Картион“ ЕООД, „Лугано-7“ ООД и „УКЕВ ТРАНС“ ООД и „Сицилия транс 1“ ЕООД. Освен ЧМР жалбоподателят е представил в хода на ревизията и писмени декларации от управителите на „Картион“ ЕООД, „Лугано-7“ ООД и „Сицилия транс 1“ ЕООД, с които те декларират, че стоката /пелети/, индивидуализирана по количество и номер и дата на фактурата, им е предадена на посочената дата от изпращача „С. Т 2007“ АД, и е доставена с транспортни средства с посочените рег. номера на посочения адрес на получателя съгласно ЧМР. Автентичността на подписите за „превозвачите“, положени в ЧМР и автентичността на подписите на управителите на транспортните дружества в декларациите, не е оспорена от ответника в съдебното производство. ВОД не са признати с мотиви за това, че превозвачите не са отговорили на връчените им искания в хода на ревизията и за това, че в справката от „Гранична полиция“ и от данните в БИМИС не се установява преминаване на ГКПП България – Гърция на датите, вписани в ЧМР.

5. При извършената насрещна проверка на превозвача „Нациос транс“ ЕООД от последното не са представени писмени обяснения, а са представени по електронен път доказателства за извършени транспортни услуги по 6 фактури, издадени през 2015 г. Жалбоподателят е представил в ревизионното производство декларации от управителя на дружеството – превозвач за това, че стоките по процесните фактури са натоварени, превозени до Гърция и предадени на получателя. За периода м. февруари – м. октомври 2015 г. по всички фактури, издадени от „С. Т 2007“ АД на „T. HRISTOS“ и „2A MONOPROSОPI GIESIS KAYMAKTZALAN MEPE“, са признати ВОД, тъй като е установено преминаването на транспортните средства през ГКПП на посочените в декларациите дати. ВОД не са признати по фактурите, издадени в периода м. януари 2014 г. – м. януари 2015 г., тъй като не е установено преминаването на ГКПП България – Гърция на датите, вписани в ЧМР от предоставената справка от ГД „Гранична полиция“ и от информацията, съдържаща се в системата „БИМИС“ на Агенция „Митници“.

6. По останалите фактури ВОД не са признати, поради това, че превозвачите „Мориас“ ООД /фактура № 156/10.04.2014 г./ и „Т. М 07“ ООД са дали писмени обяснения, според които не са извършвали транспортни услуги, а ЕТ „П. Равначки – Равно“ не е представил документи и не е потвърдил извършването на транспортните услуги по конкретните ЧМР. Наред с това органите по приходите са мотивирали отказа си отново с данните от ГД „Гранична полиция“ и от информацията, съдържаща се в системата „БИМИС“ на Агенция „Митници“.

От изложеното по-горе е видно, че основен мотив за непризнаване на ВОД от ревизиращите органи е непредоставянето на данни от ГД „Гранична полиция“ за преминаване на ГКПП Кулата и липсата на такива данни в системата БИМИС на Агенция „Митници“ при извършената в тази система проверка от ревизиращия екип. Основателен е доводът на касатора, че справката за налични записи в АИС „Граничен контрол“ на ГКПП Кулата, представена от ГД „Гранична полиция“ касае само 2015 г., но не и 2014 г., и в нея изрично е посочено, че след 01.01.2007 г. българските граждани и техните МПС подлежат на минимална гранична проверка, която не включва задължително регистриране за преминаване. От писмото на Агенция „Митници“ се установява, че модул „Пътни такси и разрешителен режим“ на БИМИС функционира на всеки ГКПП в Р. Б и през 2013 г. и 2014 г. определени служители на НАП са обучени за работа с тази система, поради което за органите по приходите не са налице пречки да извлекат необходимите им за ревизията данни от нея. Липсва какъвто и да било удостоверителен документ, доказващ, че на регистрация в системата БИМИС подлежат всички влизащи и излизащи от страната МПС, за да се приеме, че когато няма регистрация в нея на конкретното МПС за съответната дата, това задължително означава, че то не е преминавало през посочения ГКПП.Отелен е и доводът на касатора, че по делото от страна на органите по приходите са представени извлечения на данни от системата БИМИС за тези МПС, за които е установено такова. По отношение на другите, да които в РД се твърди, че не са установени такива данни, не са представени доказателства за това, че е извършено търсене по конкретни параметри, но данни липсват. Не са налице доказателства за извършена проверка относно превозвач „Картион“ ЕООД и транспортно средство с рег. [рег. номер на МПС] /[рег. номер на МПС] за 13.02.2014 г., за „Мориас“ ЕООД и транспортно средство рег. [рег. номер на МПС] /[рег. номер на МПС] за 10.04.2014 г., за „Сицилия транс 1“ ЕООД и транспортно средство с рег. [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] за 07.02.2014 г., за „Нациос“ с транспортно средство [рег. номер на МПС]/[рег. номер на МПС] за периодите извън м. февруари, м. март и м. април 2015, за „Т. М“ с транспортно средство рег. [рег. номер на МПС],

С оглед изложеното настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение преценява като неправилно решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно непризнат ВОД по фактура № 301/06.10.2014 г. с получател „T. HRISTOS“ и превозвач ЕТ „Равначки транс – С. Равначки“, съответно – начислено ДДС в размер на 1 595.95 лв. Според данните, установени в хода на ревизията, превозвачът не е представил доказателства за осъществен транспорт във връзка с тази фактура, тъй като те не са му били поискани във второто искане. Освен това, от справката, изготвена от органите по приходите въз основа на данните в БИМИС, регистрирано е влизане на МПС рег. [рег. номер на МПС], посочено в международната товарителница на 07.10.2014 г. в 14:14 ч., което съответства на данните в товарителницата.

Неправилно е решението в частта му, в която е потвърден РА относно непризнат ВОД по фактура № 118/13.02.2014 г., фактура № 546/21.08.2015 г., по фактура № 385/16.01.2015 г. и по фактура № 135/07.03.2014 г. с превозвачи съответно „Картион“ ЕООД, „Лугано-7“ ООД, „УКЕВ ТРАНС“ ООД и „Сицилия транс 1“ ЕООД, съответно е начислен ДДС в размер на 6 242.98 лв., както и по фактурите с превозвач „Нациос транс“ ООД, по които е начислен ДДС в размер на 24 706.05 лв. Освен ЧМР жалбоподателят е представил в хода на ревизията и писмени декларации от управителите на изброените дружества - превозвачи, с които те декларират, че стоката /пелети/, индивидуализирана по количество и номер и дата на фактурата, им е предадена на посочената дата от изпращача „С. Т 2007“ АД, и е доставена с транспортни средства с посочените рег. номера на посочения адрес на получателя съгласно ЧМР. Автентичността на подписите за „превозвачите“, положени в ЧМР и в декларациите, не е оспорена от ответника в съдебното производство. Само защото при извършените им насрещни проверки изброените превозвачи не са представили поисканите им документи, а „Нациос транс“ ООД не е представил всички документи, които са му поискани, но не е заявил изрично, че не е извършил превозите, при наличие на останалите доказателства не може да се откаже признаването на ВОД.

Решението е неправилно и в частта му, касаеща фактурите, във връзка с които са представени ЧМР с превозвачи „Ванди кар“ ЕООД и „Т. М 07“ ООД.Оорът на „Ванди кар“ ЕООД при извършената му насрещна проверка, че „в счетоводството му няма издадени документи към „С. Т 2007“ АД, не представлява отричане на извършените превози, доколката е безспорно установено по делото, че транспортната услуга е за сметка на гръцките дружества – получатели, т. е. ако в счетоводството на превозвача има издадени фактури за тези услуги, то те не са с получател „С. Т 2007“ АД. Към искането, адресирано до „Т. М 07“ ООД, няма получен отговор. Такъв е налице само от „Мориас“ ООД. Както вече беше посочено по-горе, при липса на конкретизация в искането относно конкретните ЧМР и особено, когато не е получено заплащане на транспортната услуга и няма издадена фактура за нея, превозвачите отговарят, че не са извършвали транспорт за „С. Т 2007“ АД, а при предоставянето на повече и по-конкретни данни в повторното искане, същите потвърждават извършването на транспорта. По отношение на „Ванди кар“ ЕООД е прието с РА за част от ВОД, че е извършил транспорта, въпреки дадените обяснения, което отново показва, че неоснователно ревизиращият екип при непризнаването на ВОД се позовава основно на данните от БИМИС.

По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

При постановяването на този резултат касационната инстанция съобразява решението на СЕС от 9 октомври 2014 по дело С-492/13, Траум, според което: т. 24 „В противоречие с принципа на правна сигурност би било да се откаже правото на освобождаване от ДДС, поради това, че в рамките на последващата ревизия доставчикът не е представил допълнителни доказателства, при положение че представените документи, приложени към декларацията му, са в съответствие със списъка от документи по чл. 45 ППЗДДС и първоначално са били приети от българската данъчна администрация“ /и според т. 34 от решението е издала АПВ/. Посоченото по-горе решение на СЕС следва да се съобрази като се отчете, че фактите в главното производство не са идентични, доколкото в случая дори не се оспорва автентичността на подписите нито на получателите, нито на превозвачите в товарителниците.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3088 от 09.05.2018 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 7744/2017 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р-22000116000273-091-001/15.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден от и. д. директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП с решение № 864/05.06.2017 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП да заплати на „С. Т 2007“ АД, ЕИК 175282543 със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, бул. „Д. Б“ № 13 разноски в размер на 4 115 лв. /четири хиляди и сто и петнадесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.