Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 6952 от 22.11.2017 г., постановено по административно дело № 4393/2017 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на М.Ц от [населено място], против Решение № 1040-21-87 от 21.03.2017г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-1390-1/16.02.2017г. на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 от КСО, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от М.Ц. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София - град, при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната:

Жалбоподателката е подала заявление на 06.12.2017г. до ТП на НОИ София - град за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като е декларирала прекратяване на служебното си правоотношение,...