Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ветот“ ЕООД, ЕИК: 106584495, представлявано от управителя И.Т, чрез адв.. Ч, против решение № 76/07.03.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 726/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-04000616007943-091-001/30.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, поправен с РА № П-04000617092973-003-001/05.06.2017г., потвърден с Решение № 239/28.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е приел, че за доказване на доставка е необходимо да се докаже получаването на стоките, предмет на доставката. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – В. Т при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Р, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 276,92 лв.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ №Р-04000616007943-091-001/30.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, поправен с РА № П-04000617092973-003-001/05.06.2017г., потвърден с Решение № 239/28.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчни периоди м. 10 и м.11. 2015 г. и м. 01, 02, 05 и 08.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 892,60 лв., за данъчни периоди м. 05, 06 и 07. 2016г. е начислен ДДС в размер на 774,99 лв. и са определени лихви в размер на 1 865,30 лв., както и лихви в размер на 213,23 лв. за деклариран, но невнесен ДДС за м. 01.2015г. и м. 04.2016г., и е определен допълнително корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 921,74 лв. и лихви върху него в размер на 229,56 лв.

За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 3 фактури с предмет „фурнир“, издадени от „Лю Го Френс“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реално извършени. Представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи са оспорени от ответника, като СГЕ не е потвърдила автентичността на положените подписи в тях. Установено е, че липсват други двустранни документи за предаването на стоките. Съдът е стигнал до извод, че не са представени транспортни документи, както и не е ясно за чия сметка и от кого е извършен транспорта на стоките. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 164/14.01.2016 г. на „Лю Го Френс“ ЕООД с предмет „извършени СМР съгласно договор“ административният съд е установил, че процесната фактура не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Според съда фактът, че във фактурата не е посочена дата на съответния договор, във връзка с който е издадена, дава възможност за изготвяне (вкл. впоследствие) на документи за оправдаване на нейната стойност. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Т-мебел“ ЕООД и „Зазах“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реално извършени. Представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи са оспорени от ответника, като СГЕ не е потвърдила автентичността на положените подписи в тях. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на стоки – „фурнир“, „полистирен“, „лепило“ и др., издадени от „Лю Го Френс“ ЕООД, „Т-мебел“ ЕООД и „Зазах“ ЕООД първоинстанционният съд правилно е приел, че същите не са реално извършени. В приемо-предавателните протоколи е посочено, че са съставени в гр. С., което предполага, че предаването на стоките е извършено там, но това не кореспондира с обясненията на жалбоподателя, според които стоките били доставяни от доставчиците в склада му в гр. К.. Представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи също така са оспорени от ответника, като вещото лице по назначената СГЕ е установило, че подписите в тях не са положени от представляващите дружествата - доставчици. Не са представени други двустранно подписани документи за предаване на стоката. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Не са налице данни за чия сметка е извършено транспортирането на процесните материали. Посочено е, че доставките на фактурираната стока от „Т-мебел“ ЕООД и „Зазах“ ЕООД са извършени във връзка с договор № 7ИФ-02-23/29.07.2014 г., по който ревизираното дружество е бенефициент и координатор, като горепосоченият договор не е представен в хода на ревизията и съдебното производство.

Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.

По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 164/14.01.2016 г. на „Лю Го Френс“ ЕООД с предмет „извършени СМР съгласно договор“ административният съд правилно е установил, че процесната фактура не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: „извършени СМР съгласно договор“. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следва да се отбележи също така, че е от жалбоподателя са представени договор за текущ ремонт от 30.01.2016 г. с предмет „ремонт на офис с адрес гр. В., ж. к. Река лв., бул. „Х. Б“, № 97, вх. Д, ет. 2, ап. 58“, съгласно Приложение 1 и Приложение 2, на стойност 15 000 лв. Представени са също така Приложение 1 и Приложение 2, и Акт за извършени СМР от 30.04.2016г. Към датата на издаване на фактурата липсва съставен договор и приемо-предавателен документ за извършването на услугите, които да са основание за издаването й. Апартаментът, в който се твърди, че са извършени СМР според посочените документи, също е придобит от „Ветот“ ЕООД след датата на издаване на фактура № 164/14.01.2016 г. - представеният нотариален акт е от 22.01.2016 г. Не е налице и извършено авансово плащане към датата на фактурата и през данъчния период на издаването ѝ.

В частта на установените задължения по ЗКПО за 2015 г. - РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на направените изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди на 2015 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2015г. г. е законосъобразна на основание на чл. 26,т.2 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен и е определен допълнително корпоративен данък. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение.

Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно допълнително начисления ДДС в размер на 774,99 лв. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно.

Обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба на „Ветот“ ЕООД по делото следва да се присъдят разноски на дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП като ответник по касация. Ответникът не се е явил и не се е представлявал в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 957 лв. съобразно чл. 8, ал.1, т.4 вр. чл. 9, ал.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/07.03.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 726/2017г. на същия съд.

ОСЪЖДА „Ветот“ ЕООД, ЕИК: 106584495, със седалище [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], да заплати на Дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 957 лв. (деветстотин петдесет и седем лева). Решението е окончателно.