Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на Д.Р от [населено място], чрез процесуален представител адв. П.В – Адвокатска колегия София, против Решение № 2329 от 05.04.2018 г. постановено по адм. д. № 3021 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град. С решението съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 4332-000260/23.01.2017 г. по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП, издадена от заместник началник отдел “Пътна полиция“ към СДВР. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК. Претендира отмяна на съдебното решение, както и на заповедта за прилагане на ПАМ. Моли да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът – заместник началник отдел “Пътна полиция“ към СДВР, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 2329 от 05.04.2018 г. постановено по адм. д. № 3021 по описа за 2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Д.Р срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 4332-000260/23.01.2017 г. по чл. 171, т....