Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Б.М, против решение № 4901 от 19.07.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Трето отделение, 13 състав, по адм. д. № 2623/2017 г. С жалбата и с писмена молба от 30.11.2018г. се релевират касационни основяния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. По отношение на констатираното от съда разминаване относно установените застъпвания касаторът заявява, че в колона 3 от таблиците се съдържа информация за тази част от двойно заявените площи, която е останала неразрешена, като в случая навсякъде в таблиците е нанесено 0,00 ха, тъй като няма застъпвания, които не са разрешени. Във връзка с цитирания в съдебното решение протокол за теренна проверка от 17.08.2008г. е развита тезата, че тази проверка не се взема предвид, когато по заявлението е извършена проверка на място. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и съдът да остави без уважение жалбата на Ц.А.З искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Ц.А не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт е основан на обективна преценка на доказателствата по делото. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за преценката относно основанията за допустимост на подпомагането, въпреки указанията на ВАС, дадени с решение №8143 от 04.07.2016 г. по адм. № 14621/2015 г., тъй като при очевидна разлика както в контролния лист от извършената проверка от 30.10.2008 г., така и от декларацията, с която оспорващият се е отказал от двойно заявените. площи, административният орган е приложил материалния закон при неустановеност на фактите, което обосновава незаконосъобразност на административния акт.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 4901 от 19.07.2017 г. е отменено по оспорването на Ц. А. Уо писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. по УРН 203110 изх.№ 01-6500/1021/28/31.01.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на Д. Ф "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени със съдебното решение; ДФ "Земеделие" с адрес: гр. С., е осъден да заплати на Ц.А сумата от 10 лева - разноски на основание чл. 143 АПК. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са довели до противоречие с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че с писмо изх.№ 520 от 19.08.2008г. земеделският произовдител е бил уведомен, че 10 блока с посочени номера са двойно заявени площи и се застъпват с декларираните от него блокове, след което с декларация от 25.08.2008г. Ц.А изцяло се е отказвал от всички установени двойно декларирани площи. Установено е, че със заповед № 35083 от 14.08.2008г. е разпоредено извършването на проверка на място, като няма данни за тази заповед първоинстанционният жалбоподател да е бил предвалително уведомен. В последствие с писмо изх. № 939 от 05.11.2008г. земеделският производител е уведомен за констатираните несъответствия, описани в контролен лист и му е предоставена възможност да подаде възражение в 10 - дневен срок. Безспроно е, че това уведомително писмо е връчено на адресата на дата 13.11.2008г., с оглед на което първостепенният съд е преценил, че в случая няма допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неуведомяването на заявителя за извършена проверка на място, предвид връчването на контролен лист от тази проверка. Първоинстанционният съд е приел, че колона 3 в таблиците, съдържащи се в процесното уведомително писмо, е отредена за "площ на застъпване, което не е отстранено", като за всички декларирани парцели е посочено "0", но в колона 8 е вписано като мотив за отказ от финансиране на част от парцелите "двойно заявени площи, от които бенефициентът се е отказал", което обстоятелство създава неразбирателство по отношение на основанието за отказа за субсидиране, водещо до нарушаване правото на защита на земеделския производител. Констатирано е, че по делото е представено уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат, което няма подпис и печат на издателя му, към което са приложени карти на двойно заявените площи и жалбоподателят е подписал декларация, че се отказва от заявените площи в полза на останалите кандидати. Съдът е преценил, че картите на откритите застъпвания не съответстват като застъпена площ с посочените като наддекларирани площи в оспореното уведомително писмо. В приложения контролен лист от извършената проверка през 2008г. е отразено, че има разминавания относно посочени в съдебното решение парцели, а именно: 15521-223-1- недопустима площ от 1,2 ха, а в уведомителното писмо недопустимата площ е увеличена на 1,79ха; парцел 46807-56-1 недопустим за подпомагане от 11,13ха; парцел 46807-56-2 недопустим за подпомагане от 9,ЗЗ; парцел 15521-23-1 недопустим за подпомагане от 7,1ха; парцел 15521-34-1 недопустим за подпомагане от 22,44ха, въпреки че е засят със слънчоглед /в уведомителното писмо този парцел не е установен да е недопустим за подпомагане/, парцел 15521-69-1 недопустим за подпомагане от 3,2 ха, който е изместен като недопустима площ /в уведомителното писмо този парцел не е установен да е недопустим за подпомагане/; парцел 15521-86-3 недопустим за подпомагане от 20,82ха /в уведомителното писмо този парцел не е установен да е недопустим за подпомагане/; парцел 46807-48-1 недопустим за подпомагане от 10,72ха; парцел 46807-19-1 недопустим за подпомагане от 1,33 ха. В оспореното уведомително писмо са посочени и седем парцела с двойно заявени площи, от които бенефициентът се е отказал, които сравнени с броя на парцелите в декларацията на земеделския производител от август 2008г. отново има разминаване. По отношение на БЗС 15521-59-1-1 е установено, че в уведомителното писмо е посочено, че декларираната площ е 68,37ха; площта след извършена административна проверка е 20,93ха; площта след проверката на място е 66,94ха (в контролния лист не е посочена забележка за признаване само на тази част от декларираната площ), а цялата недопустима площ е 47,44ха, като посочената причина е "двойно заявени площи, от които бенефициентът се е отказъл". В изпратената на първоинстанционният жалбоподател карта е посочена площ на застъпване от 47,44ха, а в уведомителното писмо в колона 3 застъпването е 0.00ха, като по този начин стои въпросът и със заявени от бенецефиента площи за подпомагане с № 15521-52-1-1; № 48807-15-1-1 и 46807-5-1-1. Според първостепенния съд подобен вид неясноти се съдържат и в приложения по делото контролен лист от 30.10.2008 г. от извършената проверка на място, в резултат на които не може да се изчисли целият обем на площи, допустими за подпомагане и полагащата се за тях субсидия. Освен това съдът се е позовал на представена по делото Заповед № РД20-698 от 22.07.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която е отменен предходан отказ на ДФЗ за изплащане на финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания на заявителя с изх. № 01-6500/1021 от 28.01.2013 г. за същата кампания 2008г., в която е посочено, че основанията за издаването му не са доказани. Поради това министърът е върнал преписката на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне със задължително указание за съобразяване с протокола на Областна дирекция "Земеделие" – Враца за извършена теренна проверка на коректността на физическите блокове в землището на с. Г. П, като при тази теренна проверка е установено, че всички идентифицирани от земеделския стопанин парцели се обработват. Първоинстанционният съд е счел, че тази констатация е в пълно противоречие с посоченото от издателя на административния акт в колона 5 от процесното уведомително писмо и по-точно вписаното правно основание към нея, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. От тук е изведено заключение, че въпреки указанията на ВАС, дадени в решение № 8143 от 04.07.2016г. по адм. дело № 14621/2015г., в случая не е извършена каквато и да е допълнителна проверка, дори при наличието вече на специализиран слой площи допустими за подпомагане. Ето защо е счетено, че административният орган в хода на проведеното производство неправилно е приложил материалния закон спрямо факти, които не са безспорно установени от него, поради което постановеният отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., обективиран в процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на оплакването на касационния жалбоподател срещу изводите на първоинстанционния съд досежно неяснотата, възникнала от вписването в колона 3 в таблиците в процесното уведомително писмо, съдът счита, че е основателно. Това е така, защото в цитираната колона от таблиците се съдържа необходимата информация относно частта от двойно заявените площи, която е останала неразрешена. В конкретната хипотеза навсякъде в таблиците в колона 3 е правилно вписано 0,00 ха, защото не са останали застъпвания, които не са разрешени. В текстовата част на процесното уведомително писмо и по двете схеми - СЕПП и СНДП, ясно е обяснено, че съобразно чл. 47, ал.2, т. 6 ЗПЗП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, то не е разрешено в полза на нито една от страните. В случая бенефициентът се е отказъл от застъпените плащи, а останалите кандидати са потвърдили двойно застъпените плащи и застъпената площ е присъдена в полза на другите земеделски поризнодители. С оглед на това по отношение на Ц.А не са останали неизяснени двойно заявени площи и площта на застъпване, което не е отстранено по заявлението законосъобразно е отразено с 0,00 ха. Въпреки основателността на горепосоченото възражение на касатора, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, тъй като първоинстанционният съд законосъборазно е преценил, че са налице множество несъответствия и неясноти, възникнали поради наличието на повече от едно от основанията за отказ от претендираното финансово подпомагане. В касационната жалба е развита тезата, че когато има намаление от измереното при проверка на място, както и двойно заявени площи, за които бенефициентът се е отказъл от застъпването, в този случай "за допустима се взема по - малката площ от двете" и не се определя отделно недопустима площ от различните основания за недопустимост, понеже една и съща площ може да е недопустима на повече от едно основание. Настоящият съдебен състав констатира, че така развитото твърдение е релевирано за първи път с касационната жалба, а е следвало то да се отрази ясно и недвусмислено в текстовата част на процесното уведомително писмо, за да може земеделският производител и съответно първоинстанционният съд да разберат по отношение на всеки от заявените парцели какво точно е приетото от адм. орган правно основание за отказ от финансиране, за каква площ и на каква финансова стойност. Тъй като гореописания механизъм за формиране на отказа за оторизиране и изплащане на претендираната субсидия не е бил посочен в оспореното от Ц.А уведомително писмо, касационният съдебен състав счита, че процесният отказ правилно и законосъборазно е отменен и преписката е върната на издателя на акта за постановяване на ново уведомително писмо, в което да са категорично посочени и ясно отграничени отделните основания за отказ при наличието на повече от едно основание за недопустимост на подпомагането.

В касационната жалба се съдържа и възражение против изводите на първоинстанциониня съд относно цитираната от първоинстанциониня съд заповед № РД20-698 от 22.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменен предходен отказ на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за изплащане на финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания на заявителя Ц.А с изх. № 01-6500/1021 от 28.01.2013 г. за същата кампания 2008г. С горепосочената заповед министърът на земеделието и храните е върнал преписката на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне със задължително указание за съобразяване с протокола на Областна дирекция "Земеделие" – Враца за извършена теренна проверка през 2008г. на коректността на физическите блокове в землището на с. Г. П, при която теренна проверка е установено, че всички идентифицирани от земеделския стопанин парцели се обработват. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, защото то е в пълно съответствие и точно възпроизвежда мотивите на касационното съдебно решение № 8143 от 04.07.2016г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело № 14621/2015г., което решение е влязло в законна сила и е задължително за страните по делото и за съдилищата, тъй като се ползва със сила на пресъдено нещо относно спорния въпрос за приложимостта и относимостта на цитираната заповед № РД20-698 от 22.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Ето защо в изводите на обжалвания сега съдебен акт правилно и обосновано е преценено, че при посочената теренна проверка, извършена през 2008г. е установено, че всички идентифицирани от земеделския стопанин парцели се обработват, която констатация е в несъответствие с вписаното в колона 5 от атакуваното уведомително писмо относно отразеното правно основание към тази колона 5 от таблиците, според която кандидатът е заявил площи, които не стопанисва - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждание, се оставя без уважение. Ответникът не претендира разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 4901 от 19.07.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Трето отделение, 13 състав, по адм. д. № 2623/2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.