Образувано е по касационната жалба на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" - Бургас към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", против решение № 2367 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 2309/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил заповед № РД-14-1969/09.08.2018 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“- Бургас към ИААА. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАвтП/ за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и отхвърляне на подадената срещу административния акт жалба.
Ответникът „В. Т“ ЕООД,чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд e отменил заповед № РД-14-1969/09.08.2018 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“- Бургас към ИААА, с която на „В. Т“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела" на лек автомобил ПУХ 230 ГЕ, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на дружеството, и е определено място за домуване на същия в охраняем паркинг, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП.
По делото не е било спорно, че дружеството, собственик на лекия автомобил, не е притежавало лиценз за извършване на обществен превоз на пътници. Видно от представения АУАН, на констатациите на който се е позовал издателя на оспорената заповед, на 8.08.2018 г. в к. к. "Слънчев бряг", до хотел "Сезони", на пътя по посока с. Т., контролните органи, при проверка на лекия автомобил, собственост на "В. Т" ЕООД, управляван от водача К.Т, са установили, че е превозвал осем броя пътници срещу заплащане, без лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. В обясненията си, дадени пред административния орган, водачът е казал, че превозва туристи на джип-сафари по определен маршрут.
Съдът е мотивирал извод, че органът не е доказал по категоричен начин извършването на обществен превоз на пътници срещу заплащане, без дружеството да има удостоверение или лиценз на Общността, поради което не е установено фактическото основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Решението е неправилно.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“, посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, това е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.
В конкретния случай, видно от приложеното на л. 25 от делото писмено обяснение на К.Т, на което органът се е позовал, лицето е посочило, извършва превоз на пътници по курса Сл. Бряг – Порой със джип сафари. От друга страна, видно от въпросния лист, попълнен от едно от лицата, пътуващи в превознотото средство, същите за заплатили за превоза по 47 евро за всеки човек.
Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършения обществен превоз срещу заплащане. Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото сочат на обратен извод. Релевантният факт - извършен превоз на пътници срещу заплащане, кореспондира с отразените в АУАН фактически констатации. Към преписката са приложени и писмените обяснения на водача на автомобила. В административната преписка се съдържаи въпросник към едно лице - чужд граждани, от който е видно, че туристите са ползвали услугата превоз срещу заплащане. Записан е и регистрационният номер на превозното средство. Събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на материалните предпоставки на чл. 106а, ал.1,т.1 ЗАвП
Обстоятелството, че издаденото наказателно постановление не е влязло в сила, е ирелевантно за конкретния правен спор, тъй като двете производства са различни. Наказателното постановление е правораздавателен акт, с който се определя административно наказание. Принудителната административна мярка не е административно наказание.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП/ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 ЗАНН/. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 ЗАвтП е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1 ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване на противоправното поведение на адресата.
Предвид изложено касационната инстанция приема за необоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на възмездност на превоза. Обжалваното решение е постановено в нарушение ма материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.
По същество касационният съдебен състав приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което подадената от "В. Т" ЕООД жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221,ал.2 пр.2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2367 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 2309/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. Т“ ЕООД срещу заповед № РД-14-1969/09.08.2018 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“- Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Решението е окончателно.