Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.И, чрез пълномощника му адв. А.И - САК, срещу Решение № 478 от 13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 460/2017 г. по описа на Административен съд Враца, с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), е отхвърлил иска му срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност, вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. В. да осигури питейна вода и вода за хигиенни нужди в периода от 01.07.2017 г. до 12.07.2017 г. в часовете от 06.30 до 02.00 часа всеки ден и го е осъдил да заплати понесените от ответната страна разноски в процеса в размер на 100 лв.

В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на правния спор, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощника си, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:

Пред АС – Враца е депозирана искова молба на К.И против ГДИН, с правно основание...