Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 46 от 14.01.2019 г. по административно дело № 1074/2018 г. Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата на С.Ц от [населено място] срещу решение № 1012-22-176#1 от 10.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Ценев срещу разпореждане № 2113-22-888#1 от 06.08.2018 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ – София-област.

Постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от С.Ц, действащ чрез процесуалния представител адвокат Б.Г. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-област, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.

С процесното разпореждане от 06.08.2018 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София-област е отказал да отпусне на С.Ц по заявление от 18.06.2018 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 и чл. 69б от КСО.Нолен от разпореждането, Ценев го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ – София-област с оплакване, че неправилно е категоризиран част от осигурителния му стаж. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.09.2018 г. ръководителят на ТП на НОИ – София-област не е уважил сезиралата го жалба и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган в насока, че за пенсиониране по реда на чл. 68 от КСО на Ценев не му достига навършена възраст, а на условията за пенсиониране по чл. 69б от КСО лицето също не отговаря, тъй като няма необходимите 10 години осигурителен стаж, положени при условията на първа категория труд, или 15 години осигурителен стаж, положени при условията на втора категория.

За да приеме жалбата на Ценев против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Решението на Административен съд – София-област е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора са неоснователни.

Недостигът на осигурителен стаж, обусловил отказа за отпускане на пенсия по чл. 69б от КСО (където е концентриран спора между страните), е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положеният от заявителя труд като „шлосер по ремонта“ за периода 02.08.1988 г. – 31.12.1989 г. в звено „Бригада ремонт и възстановяване“ в „Чугунолеярен комбинат“ гр. И. (чийто правоприемник е „Чугунолеене“ АД гр. И.), като същото се отнася за времето от 28.09.1977 г. до 30.10.1979 г., когато Ценев е отбивал задължителната тогава наборна военна служба. Категоризирането на обсъждания осигурителния стаж в „Чугунолеене“ АД е извършено правилно с оглед на това, че изпълнението на трудовата функция на шлосер в посоченото структурно звено в дружеството е трета категория по смисъла на т. 66 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ), и няма основание по т. 67 от същия правилник този труд да бъде признат за такъв от втора категория, поради липсата на изискуемите предпоставки по тази разпоредба. Времето, през което жалбоподателят е работил в същото предприятие на длъжност „сърцар“, е зачетено от пенсионния орган като първа категория (по т. 4а, б. „н“ от ПКТП, отм. ), поради което въпросът за зачитането му от по-висока категория не стои. Периодът, през който Ценев е служил като наборен войник в Българската народна армия, съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, като в чл. 44 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е уредено, че този стаж е от трета категория, от която му е и зачетен.

Следва изрично да се отбележи, че по отношение на категоризирането на труда на Ценев през посочените периоди в същия смисъл е налице влязло в сила разпореждане на пенсионен орган от 16.05.2017 г., потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – София-област от 22.08.2017 г., което не е обжалвано и представлява стабилен административен акт. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО съгласно чл. 99, ал. 1 от КСО може да се отмени или измени от органа, който го е издал, само при наличието на основанията, посочени в т. 1, б. „а“ и б. „б“ от КСО, които условия в случая не са били налице. При липса на нови данни досежно положения от Ценев труд през периода 02.08.1988 г. – 31.12.1989 г., както и за това, че жалбоподателят е бил свръхсрочнослужещ в армията, не е имало основание съдът да назначава исканата от неговия повереник съдебно-икономическа експертиза.

По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 14.01.2019 г., постановено по административно дело № 1074/2018 г. по описа на Административен съд – София-област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.