Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Я, гр.С. З, със съд. адрес гр. С., ул.“П.В“№31Б, ет.1, офис 5, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.Р.Р, против Решение № 222/07.06.2019г., постановено по адм. дело № 266/2019г., по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата на Янков с искане за прогласяване на нищожността на Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № ПТР-12-21-64 от 11.06.2015г. на Директора на О. П управление /ОПУ/ – София към Агенция „П. Иура“.

Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърд, че в нарушение на чл.172а ал.2 от АПК съдът не е изложил мотиви по повдигнатото възражения за липсата на ясно обективирана воля на издателя на акта. Отделно от това за несъответни с материалния закон се считат и изложените съображения относно валидността на АУПДВ, а именно издаването му от компетентен административен орган, против съществуващ правен субект. Настоява за отмяна на съдебния акт и обявяване на нищожността на АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – Директорът на ОПУ – София, съгласно депозирания по делото отговор, подаден от юрк.. Н оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването...