Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и във връзка с § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018г.).

Образувано е по касационна жалба на С.И от [населено място] против решение № 82 от 13.04.2018г., постановено по адм. д. № 426/2017г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 0306 – 000219 от 12.11.2017г. на Началник РУП на ОД на МВР – Сливен, РУ „Н. З“, с която на С.И на основание чл. 171 ал. 1 т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал. 3 пред. 1 от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 365 дни на автомобил „Л. Д“ с рег. [рег. номер на МПС], и с която са отнети документи СРМПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели на автомобила.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, т. е. поради необоснованост – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва, че при постановяване на решението съдът не е преценил доказателствата в цялост. Посочва, че при такава преценка би се установило, че към момента на задържането му той не е управлявал МПС, а е бил пешеходец. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя ПАМ.

О. Н РУП на ОД на МВР – Сливен, РУ „Н. З“ не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал....