Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на М.Х против заповед № 8121К - 5077 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
С обжалваната заповед, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), на старши инспектор М.Х - началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление - Угърчин при Областна дирекция на МВР - Ловеч е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби, които нарушения са основания за отмяната й, съгласно чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Излага съображения, че в заповедта не са посочени доказателства за извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Сочи, че е наказан за деяние, изразяващо се в извършване на търговска дейност, но в заповедта не са конкретизирани действия по осъществяването й, не е уточнено в кой момент е започнал да осъществява търговска дейност и съответно кога е започнал да тече срок за подаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, за неподаването на която е наказан. Твърди, че не са събрани поисканите от него гласни доказателства и не са обсъдени обясненията му, депозирани в хода на дисциплинарното производство. Намира, че не е допуснал нарушение на етичните правила и не е уронил престижа на службата, както необосновано е посочено в оспорената заповед. При тези доводи, подробно развити в жалбата и писмените бележки, иска да се отмени обжалваната заповед, като претендира присъждане на сторените разноски. Жалбоподателят се представлява от адвокат...