Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 80, ал. 3 ЗДС.

Образувано е по касационна жалба на И.Д от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Н.П, против Решение № 5398/13.09.2018 г., постановено по административно дело № 2927/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-15-024/21.02.2018 г. на Областния управител на О. С.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, но от съдържанието се извличат твърдения за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за наличие на предпоставките по чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота – частна държавна собственост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател И.Д, както и ответните страни С.Г и Г.Д, редовно призовани, не се явяват и не вземат ставовище по спора.

О. О управител на О. С, се представлява от юрисконсулт Тихов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставен без уважение по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената пред административния съд заповед, Областния управител на О. С, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредил от И.Д, С.Г и Г.Д, да бъде иззет недвижим имот – държавна собственост, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. С., район „Оборище“, бул. „Дондуков“ № 113, ет., държан без правно основание.

Съдът е отхвърли подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК, с посочени фактически и правни основания за изземване на имота. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал.1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Установено по делото е, че предмет на изземване е жилище - частна държавна собственост, за което е представен Акт за държавна собственост, в който изрично е отразено, правата на управление на имота са предоставени на Областния управител на О. С, на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС. В този смисъл, правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗДС и на чл. 114, ал. 1 ППЗДС, съгласно които актът за държавна собственост е официален документ, като обстоятелствата констатирани в него имат обвързваща доказателствена сила. Доказателствената сила на този документ в случая не е била оборена по съответния ред, респективно недоказано е останало твърдението за това, че имотът бил предоставен за управление на Министерство на транспорта. Безспорно установена е и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи без правно основание от адресатите на заповедта. Същите са ползвали имота без наличието на възникнало между тях и държавата облигационно или друго правоотношение, предоставящо им правото да обитават жилището, тоест без правно основание.

При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това.

С оглед на горните мотиви, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на Областна администрация на О. С следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, в размер на 100 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5398/13.09.2018 г., постановено по административно дело № 2927/2018 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА И.Д от [населено място], район [район], [адрес], да заплати в полза на Областна администрация на О. С юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.