Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Координация и административно обслужване“ /ДКАО/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/ срещу решение № 3206 от 16.05.2018г. постановено по административно дело № 13828/2017г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.

Касаторът счита, че обжалваното съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на закона, понеже наложеното наказание било несправедливо. Твърди, че съдът не е отчел, че при издаване на заповедта са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, предходното поведение на нарушителя, настъпилите вредни последици от извършените нарушения – причинената от бездействието на нарушителя невъзможност други служители да изпълняват задълженията си. Последното се явявало основното утежняващо вината обстоятелство, което не оправдава налагането на по – леко наказание. Сочи, че с оглед констатираното неизпълнение на служебни задължения за три случая, за продължителен период от време, при които е налице просрочване на графика, в резултат на което двама служители на ДКАО са останали без разрешение за достъп до класифицирана информация – единия за 30 дни, а другия за 45 дни, наложеното наказание не противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на О.К срещу Заповед рег. № 8121нт-733/27.11.2017г. на директора на ДКАО. Алтернативно иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав...