Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Крумовград, чрез Председателя му, срещу Решение № 17 от 17.01.2019г., постановено по адм. дело № 377/2018г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, с която е отменана т.13 от чл.40 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги /Наредбата/ на ОбС - Крумоград.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ)/ ЗМДТ/. Намира, че решенията и актовете на чуждестранните съдилища могат да попадат извън хипотезите по чл. 110, ал.2 ЗМДТ. Сочи, че при липсата на изрична забрана, Общинският съвет е оправомощен да определи такса за административната услуга : обработка и отразяване на чуждестранни съдебни решения и други актове съгласно Кодекса на международното частна право. В подкерпа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на протеста срещу оспорената разпоредба.

Ответникът по касационната жалба –Окръжна прокуратура – Кърджали не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд –Кърджали е законосъобразността на разпоредбата на чл.40, т.13 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги /Наредбата/.

За да достигне до извод за основателност на протеста, първоинстанционният съд е приел следното:

Оспорената разпоредба на чл. 40, т.13 от Наредбата се намира в раздел VII „Такси за административни услуги“ и е със съдържание: „За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси: т.13. Обработка и отразяване на чуждестранни съдебни решения и други актове съгласно Кодекса на международно частно право- 25.00лева"

Анализирайки горепосочената норма, решаващият състав е съобразил, че разпоредбата на чл.60, ал.1 от КРБ (КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) сочи, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. С Решение № 10 от 26.06.2003 г. по конституционно дело № 12/2003 г. Конституционният съд на Р. Б е разяснил, че установяването на данъците и таксите със закон означава, че само със закон, а не с подзаконов нормативен акт може да се въведе един данък или такса и задължение на гражданите да ги плащат.

Съдът е съобразил още, че видовете местни такси, които могат да се събират от общините са лимитативно регламентирани в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, като съгласно чл. 6, ал. 1, б. "е" от ЗМДТ, събирани от общините местни такси са и тези за административни услуги. Самите видове административни услуги по гражданското състояние, за които общинските съвети са овластени да определят размер на такса са посочени в чл. 110, ал.1 от ЗМДТ и сред тях не е услугата, за която е предвидено събиране на такса в протестираната т.13 на чл.40 от Наредбата. По аргумент от чл. 117 от Кодекса за международното частно право, решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато са налице цитираните в нормата основания, като самото признаване няма конститутивно действие и не представлява услуга по смисъла на закона. Тъй като производството по признаване е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с услугата гражданска регистрация, то съдът е достигнал до извода, че събирането на такса по т.13 е материално незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Производството по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз е регламентирано в Глава петдесет и седма, Раздел II от ГПК, като нормата на чл. 621 сочи, че съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. За съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, е предвидено пряко признаване от компетентните органи по регистрацията. Съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.).

Съгласно чл.3, ал.1 от Кодекса на международното частно право признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно неговите разпоредби се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон. В част Четвърта, глава дванадесета, Кодексът регламентира условията и реда за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове, като чл. 118, ал.1 изрично сочи, че признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.

Така очертаната правна уредба сочи, че при представяне на чуждестранно съдебно решение и други актове по КМЧП във връзка с друго висящо производство, административният орган следва да зачете правните му последици, ако са налице предпоставките по чл. 117 КМПЧ. Последните следва да се проверят от него служебно, като в този случай признаването на съдебното решение или друг акт поражда действие само между страните по съответното производство. Определящо е, че както признаването, така и „обработката и отразяването“ на чуждестранно съдебно решение не е самостоятелно производство, нито е отделна административна услуга. То е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация. Именно това е услугата, която се предоставя от общинския орган, а инцидентното признаване или непризнаване на чуждестранното решение е от значение за извършване на поисканата услуга. В Решение № 10/26.06.2003г., Конституционният съд изрично е посочил, че само законът въвежда таксата като вид и определя за какво, за какви действия и услуги и кому следва да се плаща, като може да възложи определянето на размера й на друг орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление. В случая, законът не е определил такса „за обработка и отразяване на чуждестранни съдебни решения“, нито за съставянето на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина. Обратно, в чл. 110, ал.2, т.4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) изрично е предвидено, че не подлежат на таксуване услугите по отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние.

Регистрирането на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина, за лица български граждани и съставянето на съответните актове по гражданско състояние, са регламентирани в Раздел VІІ от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), озаглавен "Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина". Съгласно чл. 69 от ЗГР и чл. 4 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 год. изд. от МРРБ за функциониране на единната система за гражданска регистрация, събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се регистрират в страната въз основа на препис или извлечение от съставен от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски представител, акт за гражданско състояние. Регистрирането може да се извърши служебно по инициатива на дипломатически или консулски представител в чужда държава, който служебно изпраща в министерството на външните работи преписи или извлечения от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, който се препраща на съответната община. По постъпилите документи длъжностното лице по гражданското състояние съставя съответния акт за гражданско състояние с предвидените реквизити - чл. 72, ал. 3 от ЗГР. По силата на чл. 70, ал. 2 от ЗГР регистрирането може да се извърши и по искане на заинтересованото лице пред длъжностните лица в съответната община, с оглед вида на акта за гражданско състояние, като се представи легализиран и заверен препис на български език, като за длъжностното лице възниква задължението да състави съответния акт за гражданско състояние и то безплатно при неговото издаване. За регистрирането на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина, по отношение на български граждани и съставени актове в чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини съставят акт по гражданско състояние по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗГР. По аргумент от чл. 40, ал.1 ЗГР, актът се издава безплатно.

Цитираните норми сочат, че таксуването на обработката и отразяването“ на чуждестранно съдебно решение и други актове съгласно Кодекса на международно частно право е незаконосъобразно. Като е въвел цена за услуга, която не е нормативно регламентирана със закон като вид такса, Общинският съвет Крумовград е приел разпоредба, която противоречи на норми от по - висока степен. По аргумент от чл. 15, ал.1 от ЗНА, протестираната норма от Наредбата е материално незаконосъобразна, а предявеният срещу тях протест – основателен. Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в обжалваната му част следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 17.01.2019г., постановено по адм. дело № 377/2018г. по описа на Административен съд – Кърджали в обжалваната му част, с която е отменана т.13 от чл.40 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Общински съвет - Крумоград. Решението не подлежи на обжалване.