Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 1243/11.06.2018 г., постановено по адм. д.№957 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317002973-091-001 от 05.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 535/22.02.2018 г., с който на З.В са определени допълнително задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 325.12 лв. и лихви за забава в размер на 2 313.02 лв.

Решението на АС-Варна се оспорва, само по отношение на тълкуването и прилагането на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ. Възразява се срещу изводите на съда, че не е установено кога е получен дохода от ревизираното лице.

В касационната жалба се твърди, че запитването на З.В следва да се цени като извънсъдебно признание, за размерът на получените суми и момента на изплащането им. Този факт не е оспорен, а напротив потвърден е от ревизираното лице в хода на производството осъществено пред органите по приходите. Едва по време на съдебното производство, е наведено твърдение за това, че не е установено кога е получен дохода, който следва да бъде обложен.

При постановяване на решението, съдът не е съобразил специалните правила за доказване установени по ДОПК. Данъчната администрация е направила всичко възможно, за да изясни фактите и обстоятелствата свързани с придобиването на дохода с източник Р. А. Не е съобразена и разпоредбата на чл.116, ал.1 и 2 от ДОПК, променяща доказателствената тежест, в полза на данъчната администрация.

При произнасянето си съдът не е съобразил доказателствата получени по линия на международния обмен, в които ясно е посочено през коя година е получен дохода.

Претендира се присъждане на разноски за...