Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила Решение № 167 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 87/2017 г. от Административен съд Смолян, подадено от И.Д от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Ж.Ч на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречието му с друго, постановено между същите страни, а именно Решение № 228 от 08.08.2016 г., постановено по адм. дело № 159/2016 г. от същия съд. Претендират се разноски по представения, на осн. чл. 80 ГПК, списък.

Ответната страна – О. Д, представлявана от Кмета К.Д, представя становище за неоснователност на искането за отмяна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно при следните съображения:

Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, когато те са неправилни по някоя от причините, посочени от законодателя в нормата на чл. 239 АПК или с които се прегражда развитието на делото.

В случая се иска отмяна на влезъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо по глава 14 от АПК, с който конкретен материалноправен спор е решен по същество. Соченото от молителката правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато: „т.4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.“. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество...