Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Живкова-пълномощник на Б. М. С. от с. Д. и на заинтересованите страни В. М. Ц., М. В. С., Д. С. С. и К. С. С., всичките от гр. С., срещу решение № 185 от 20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 71 по описа за 2009 г. на Административен съд-Перник. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа на кмета на община П., направен с писмо изх. рег. № 08/ТР-12672-1 от 20.01.2009 г. да отмени отчуждаването на имот.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се отмени и отказа на кмета.

Ответната страна-кметът на община П., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, поради това, че останалите наследници на съсобствениците на имота не са поискали отмяна на отчуждаването. Моли съда, да остави в сила решението и присъди направените разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни и аргументирани мотиви по установената фактическа обстановка, направените правни изводи от съда и служебно извършените проверки от него в сайта на Върховния административен съд. Счита, че постановеното решение е правилно, защото не е доказана хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗОС. Отделно излага становище относно неприложимостта на чл. 31, ал. 1 ЗОС по отношение на отчуждавания, извършени по предходно действалите благоустройствени закони.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:

Б. М. С. е обжалвал отказа на кмета на община П., направен с писмо с изх. рег. № 08/ТР-12672-1 от 20.01.2009 г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 1929, извършено по реда на ЗПИНМ и Правилника за неговото приложение.

От писмените доказателства е прието за установено, че от имот № 1929 по отменения кадастрален план от 1954 г., находящ се в гр. П., кв. „Изток”, е била отчуждена част от 1018 кв. м. Имотът е бил съсобствен между Б. С., М. С. П. и Е. К. П. – родители на Б. С.. Отчуждаването е било за строителство на „Техникум по металургия”. М. П. и Е. П. са починали след влизането в сила на ЗОС, като са оставили за наследници освен Б. С. и конституираните заинтересовани страни.

От заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните, е било установено, че мероприятието по отчуждаването не е изпълнено. Отчуждената част от имота е идентична с УПИ ХVІІІ, отреден „За жилищно строителство”, в кв. 100 по действащия план на града, одобрен със заповед № 2322 от 22.12.1978 г.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че отказа на кмета да отмени отчуждаването на имота е законосъобразен, защото искането за отмяна на отчуждаването е направено само от един от съсобствениците му. Отмяната на отчуждаването на част от имота е недопустима. Съдът е приел, въпреки становището на пълномощника на заинтересованите страни, че те не са поискали също отмяна на отчуждаването, поради което декларирането, че ще върнат полученото парично обезщетение е без правно значение. Поради това е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Според чл. 31, ал. 1 ЗОС ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. От анализа на нормата следва, че при наличието на първите две предпоставки, кметът на общината може да отмени отчуждаването на имота, по искане на бившия собственик, след възстановяване на полученото обезщетение. Касае за отмяна на отчуждаването на имота, а не на част от него, какъвто е настоящият случай, след като само един от съсобствениците му, от които е извършено отчуждаването е поискал неговата отмяна. Останалите съсобственици на имота, по силата на наследяването не са поискали отмяната на отчуждаването от кмета на общината, поради което е правилен извода на съда, че декларираното от тях съгласие да върнат полученото парично обезщетение пред съда е правно ирелевантно.

На следващо място не е без значение обстоятелството, че част от мероприятието по отреждането на имота е изпълнено. Това се установява от изложеното в молбата на Б. С. до кмета, подадена през 1998 г. В нея е записано, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден частично е изпълнено, тъй като част от имота попада под изградена улица „Лом”. Останалата част от него е незастроена. Посоченото обстоятелство за изпълнението на част от мероприятието по отреждането се потвърждава и от двете скици на имота – лист 11 и 12 от делото, в които имотът е оцветен в жълт цвят, като от скиците е видно, че върху него е изпълнена улица. При тези данни за реализиране на част от мероприятието по отреждането с ПУП е неоснователно да се иска отмяна на отчуждаването.

При наличието на така установените данни по делото, които сочат на невъзможност да се отмени отчуждаването на имота, релевираните доводи в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон са неоснователни и недоказани. Решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Направеното искане от адвокат-пълномощника на ответната страна в касационното производство за присъждане на направените разноски е основателно и ще следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на община П. направените разноски пред касационната инстанция от 300 лв., според договор за правна защита и съдействие № 123 от 29.12.2009 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 185 от 20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 71 по описа за 2009 г. на Административен съд-Перник.

ОСЪЖДА Б. М. С. от с. Д., община П., ул. „Първа” № 12 Б, В. М. Ц. от с. Г., община Р., М. В. С., Д. С. С. и К. С. С. всичките с адрес гр. П., кв. „Църква”, ул. „В. П.” № 18, да заплатят на община П. сумата от 300 (триста) лева, направени разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. Н.Д.