Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на П. С. Д., чрез адв. К. К., против решение № 4427/03.07.2013 г. по адм. д. № 8689/2012 г. на Административен съд – София-град, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно и е поискано да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи предявеният иск. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции.

Ответната страна – кметът на Столична община, чрез пълномощник юрк.. Б., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна исковата молба с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ на П. С. Д. срещу Столична община за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 17 203,38 лв.,

причинени от забавено изплащане на обезщетение за отчужден имот.

Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това.

Както правилно административният съд е посочил в решението си, в настоящия случай претенцията на ищцата е за причинени вреди в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие – неизплащане на определеното обезщетение за отчужден имот, като имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, изразяващи се в лихвата върху определеното обезщетение за периода на забавата. Правилно е определен спорният въпрос, а именно: дали ответникът е изпаднал в забава, като съдът обосновано е приел, че не е налице изпадане в забава на общината, тъй като правото на собственост върху отчуждения имот се прехвърля от момента на изплащане на обезщетението.

Правилно е позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 (сега ал. 3 - след изменението на закона с

ДВ, бр. 98 от 2012 г.) от ЗОДОВ, където е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В конкретния случай приложим е специалният законов ред за обезщетяване по чл. 29, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за общинската собственост.

Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва П. С. Д. да бъде осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4427/03.07.2013 г. по адм. д. № 8689/2012 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА П. С. Д. с адрес гр. С., ул. „Опълченска” № 76, ет. 4, ап. 5, да заплати на Столична община сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. И.В.