Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 145- чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на "Г. Т." ЕООД срещу решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му на раздел ІІІ. т. 1 0

, с което се определя, считано от 18.09.2012 г. временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и са ЕЦ с фотоволтаични модули над 3

0 kWp до 200 kWp въведени в експлоатация в периода от 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г.- 221,29 лв./МВтч.

В жалбата се релевират доводи за нищожност и алтернативно – незаконосъобразност на обжалваната част от решението.

По изложени съображения се твърди, че решението е постановено при липса на компетентност от страна на регулаторния орган. Той е обоснован с това, че цената за достъп до електропреносната мрежа е определена в чл. 21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която се отнася само за потребителите на електрическа енергия, но не и за производителите.

На следващо място релевираният довод е обоснован с твърдения за неправилно извеждане на правомощия от страна на ДКЕВР от нормата на чл. 32, ал. 4 и чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Прави се позоваване и на чл. 104 ЗЕ и чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Жалбоподателят сочи, че цената за достъп до електроразпределителните мрежи е определена с Решение № Ц- 17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР.

Относно алтернативно наведеният довод за незаконосъобразност, се сочат основанията по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения по всяко едно основание. По изложените съображения жалбоподателят прави искане, съдът да обяви нищожността на решението, алтернативно да го отмени като...