Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "Салвелинус - Р. Ф." КД, със седалище град Доспат чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение №263/09.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за ползване на цялата площ по заварени права за риборазвъждане в акваторията на воден обект язовир Доспат. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се претендира отмяната му.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При липса на данни за дата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, жалбата е процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

С обжалваното решение на основание §121 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ЗВ/, чл. 68, т. 3 и 4 във вр. с чл.64, ал.1, т.2 и т.3 във вр. чл. 62, ал.1, т.2, т.3, т.4, чл. 66, ал.1, чл. 65, ал.2 от ЗВ във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 4 и чл. 61, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 94, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на жалбоподателя е отказано издаване на разрешително за ползване на цялата площ на воден обект язовир "Доспат" за риборазвъждане. Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. №ПВ-1742/14.09.2004 година на "Салвелинус - Р. Ф." - КД за издаване на разрешително за ползване на акваторията на язовир Доспат за риборазвъждане. С решение №43/21.03.2005 година на министъра на околната среда и водите е постановен отказ за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване, поради непопълване на преписката с необходимите документи в определения срок по чл. 62, ал. 3 от ЗВ. Цитираният отказ е отменен от Върховния административен съд с решение по адм. дело №3964/2005 година, влязло в законна сила на 19.01.2006 година, като в мотивите на решението са дадени указания на административния орган във връзка с непредставянето на изискваните от жалбоподателя документи и необходимостта от излагане на мотиви за възможност за съвместно използване на акваторията на язовир Доспат. Жалбоподателят е представил съдебното решение на административния орган с молба и ново искане да бъде открита процедура по издаване на разрешително за водоползване. С писмо от 25.08.2006 година административният орган отново е уведомил жалбоподателя да представи подробно изброени в писмото документи в 14 - дневен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е отправил искания до съответните компетентнии органи за снабдяване с необходимите документи, като с писмо от 12.09.2006 година е представил удостоверение за актуална съдебна регистрация и копие от БУЛСТАТ и е поискал от органа удължаване на срока за представяне на останалите документи. С писмо от 5.12.2006 година жалбоподателят е представил допълнително схема на съществуващите съоръжени /садки/ на "Салвелинус - Р. Ф." КД на площ от 33 дка от акваторията на язовир Доспат. На 17.04.2007 година министърът на околната среда и водите е направил обявление в Държавен вестник /бр. 32/ на искането на жалбоподателя за откриване на процедура по издаване на разрешително за водоползване. В едномесечния срок от обнародването са постъпили две възражения - от "Унимекс" ЕООД - Пловдив и от кмета на община Д.. С писмо от 24.09.2007 година министърът на околната серда и водите е уведомил жалбоподателя за постъпилите възражения и му е указал, че в двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 от ЗВ следва да представи заявление за ползване на воден обект язовир "Доспат", което да съдържа данните по чл. 56, ал.1, т.1 и 2 от ЗВ. В отговор жалбоподателя е подал заявление до министъра на околната среда и водите, в което е поискал ползването на цялата зона за аквакултури върху акваторията на язовир Доспат, като е подчертал, че се позовава на заварени права, произтичащи от разпореждане №65 на Министерския съвет от 1964 година и приватизационен договор от 20.12.1994 година. Жалбоподателят е заявил, че процедурата по издаване на разрешително е започнала през 2004 година по реда на §.10, ал.1 от ПЗР на ЗВ, както и че не следва да представя нови документи, след като те се намират при административния орган.

С оспореното решение №263/09.09.2008 година министърът на околната среда и водите е отказъл да издаде исканото от жалбоподателя разрешително, като е изложил фактически съображения за неизпълнение на изискванията на чл. 9.9. от приватизационния договор и на разпоредбите на §9 от ПЗР на ЗВ от страна на жалбоподателя, наличие на издадени две разрешения в полза на "Лейк фиш" ООД Смолян и на "Унимекс" ЕООД - град Пловдив за част от акваторията на язовир Доспат и липса на решение за преценка необходимостта от извършване на ОВОС, предвид обстоятелството, че язовир Доспат се намира в землищата на две области - Смолян и Пазарджик.

При така събраните по делото доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи:

С разпореждане №65 на Министерския съвет от 3.03.1964 година е образувано ДСП "Рибовъдство", подчинено на Министерството на селското стопанство, като новообразуваното предприятие е поело дейността по рибостопанското използване на водите на държавните язовири Искър, Батак, Студен кладенец, Г. Д. и Ал. Стамболийски, стопанисвани от Комитета по хранителна промишленост, и рибостопанското използване на водите на всички язовири, стопанисвани от Главното управление на водното стопанство, заедно с инвентара и съоръженията за улов на риба. На 20.12.1994 година е сключен договор за приватизация между Министерството на земеделието /продавач/ и "Салвелинус" ЕООД - Доспат, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху предприятието, като съгласно т. 3.1 от договора, купувачът придобива правото на ползване на язовир "Доспат", предоставено на "Салвелинус" ЕООД по силата на разпореждане №65 на МС от 03.03.1964 година.

Искането за издаване на разрешително за водоползване, по което е постановен оспорения отказ е подадено на 14.09.2004 година, при действието на ЗВ в редакцията му на ДВ бр.6/23.01.2004 година. След подаването на заявлението, с изменението на ЗВ от 25.11.2005 година е създадена нова ал. 3 към §10 от ПЗР на ЗВ /в сила от 01.01.2006г./, съгласно която "заварените права и разрешителни за водовземане и ползване на воден обект за производство на аквакултури се привеждат служебно в съответствие с изискванията на закона, при еднакви или по-благоприятни условия от придобитите с акта за тяхното учредяване". В настоящия случай жалбоподателят се позовава на придобити по силата на приватизацонен договор права, поради което иска прилагането на посочената разпоредба.

На първо място искането на жалбоподателя за прилагането на разпоредбата на чл.§10, ал.3 от ПЗР на ЗВ е неоснователно, предвид на обстоятелството, че посочената правна норма е влязла в сила значително след подаването на искането му откриване на процедура по издаване на разрешително. На второ място, дори да се приеме, че посочената норма е приложима спрямо него, тя изисква наличието на две алтернативни предпоставки: заварени права или заварени разрешителни за водовземане. Жалбоподателят не се позовал и не е представил предходно разрешително за водовземане, поради което предмет на обсъждане може да бъде само хипотезата на заварени права. Сключеният приватизационен договор между министъра на земеделието и жалбоподателя поражда облигационни права между страните. Този договор не може да прехвърли нито собствеността, нито правото на водоползване на водите на язовир Доспат на жалбоподателя /както е записано в договора/, тъй като съгласно разпоредбата на чл.13, т. 1 от ЗВ комплексните и значими язовири представляват публична държавна собственост, а съгласно чл. 18, ал.1 от Конституцията на РБългария "водите" са изключителна държавна собственост, като условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешенията за дейностите по ал.1 до 4 от същия текст, се уреждат със закон - арг. от ал. 5 на чл. 18 от Конституцията на РБългария. В случая са приложими Закона за концесиите и Закона за водите, които предвиждат разрешителни режими за водоползване на водите като публична държавна собственост. С оглед на това искането за служебно привеждане в съответствие с изискванията на ЗВ на заварените права на жалбоподателя е неоснователно и посочената правна норма е неприложима по отношение на него.

С оглед на горното искането на "Салвелинус - Р. Ф." КД е следвало да бъде разгледано от административния орган по общия ред за издаване на разрешително, предвиден в Раздел ІІ - чл. 60 и сл. от ЗВ. Поради това административният орган неправилно е дал указания на жалбоподателя да приведе правата си по сключения приватизационен договор в съответствие със Закона за концесиите и Правилника за приложението му. В обстоятелствената част на мотивите на решението за отказ липсват мотиви за преценка на подаденото искане с оглед разпоредбата на чл.62, ал.1, точки 1 до 7 от ЗВ, по които хипотези административния орган е следвало да извърши преценка на искането на жалбоподателя: съвместимостта на предложението с обществения интерес, съответствието с изискванията за опазване на околната среда, възможността за съвместно изполване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане или водоползване, наличието на водни ресурси по количество и качество, съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането и наличието на други възможности за задоволяване на искането. Мотивите са фактическите основания за издаването на акта, които сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая посочените факти не обосновават правните основания, на които се е позовал административният орган.

Що се касае до твърдяната от органа нередовност на документите на жалбоподателя, поради неизпълнение на изискването на чл. 94, ал. 2 от ЗООС, ако инвестиционното предложение засяга защитена територия или територия, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен да се произнесе по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС е министърът на околната среда и водите, който е компетентен орган да издаде и поисканото разрешение, с оглед на което той следва да се произнесе в хода на тази процедурата по издаване на разрешително за необходимостта от оценка по ОВОС, а не да възлага на жалбоподателя да представи доказателства за това.

Предвид на изложеното, оспореното решение като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 1050 лв.

Воден от горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №263/09.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което на "Салвелинус - Р. Ф." КД гр. Д. е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект язовир "Доспат" за риборазвъждане.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията в настоящето решение.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на "Салвелинус -Р. Ф." КД гр. Д.

направените по делото разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационн

а жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Ж. П.

М.М.