Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Е. Р. И., в качеството му на законен представител на „Синтекс” ЕООД, гр. Б. и на изпълнителния директор на Държавен фонд” Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния му представител, и двете срещу решение № 19 от 24.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3759 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на ДФЗ-Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по заявление с уникален идентификационен номер (УИН): 22/100407/00256, направен с уведомително писмо от 14.03.2008 г. на Разплащателна агенция. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

В касационната жалба на „Синтекс” ЕООД се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. То е обосновано с твърдения, че „Авалант” ООД не е обработвало земеделските земи, заявени за подпомагане, поради което правилно му е отказана субсидия. В потвърждение на това касаторът на свой ред заявява, че единственият законен арендатор на земите е той, което било установено. По изложените съображения моли, решението да се отмени, а отказът на ДФЗ-Разплащателна агенция, да се остави в сила.

В касационната жалба на ДФЗ се съдържа становище за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което подадената жалба се отхвърли. Представено е и писмено доказателство в подкрепа на заявените касационни основания.

От „Авалант” ООД по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба на „Синтекс” ЕООД, в която се съдържат твърдения, опровергаващи тези на касатора.

Заинтересованата страна И. Б. Б. не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на „Синтекс” ЕООД. Според него с решението, предмет на касационната проверка, са дадени указания за повторно извършване на проверка само за отказаните 58. 81 ха земеделски площи, обхванати от блокове на земеделски стопани (БЗС), които са извън установените площи от 164. 83 ха, за които е прието разрешено застъпване. Решението не е неблагоприятно за касатора, по смисъла на чл. 210 АПК, поради което производството по тази касационна жалба ще следва да се прекрати.

Заключението на прокурора по втората касационна жалба е, че тя е частично основателна. Той счита, че след като съдът е приел за фактически установено, че за частта от 164. 83 ха има разрешено застъпване, не е изложил съображения каква част от общо заявената за подпомагане площ се явява тя и дали не е налице хипотезата за приложение на чл. 51, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за отказ за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2007 г.

На следващо място счита, че не са обсъдени всички доказателства и доводи на представителя на ДФЗ относно извършените проверки, за да се приеме, че при тях са допуснати нарушенията, посочени в цитирания регламент. Намира, че решението следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2 АПК, а делото върне за ново разглеждане от друг състав, предвид забраната за фактически установявания от втората инстанция.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, които по същество ще бъдат разгледани по отделно.

„Аалант” ООД първоначално обжалвало мълчаливия отказ на директора на ДФЗ-Разплащателна агенция да му се отговори защо не е получило субсидия по УИН: 22/100407/00256.

От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че „Авалант” ООД е получил уведомително писмо за извършено плащане, с което на дружеството е съобщено, че в резултат на извършени проверки на подадено общо заявление за единно плащане на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност по Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. за кампания 2007 г., за получаване не е била одобрена сума различна от нула. Общият размер на санкциите към заявлението е 84 819. 87 лв., които са наложени в резултат на извършени административни проверки, при които са установени наддекларирани площи за 84 819. 87 лв. От тях по схемите за единно плащане на площ сумата е 60 634. 56 лв. и за национално доплащане – сумата е 24 185. 31 лв.

Неразделна част от писмото с дата 14.03.2008 г. е и таблица, в която е посочен начинът на формиране на общата сума на финансово подпомагане.

Съдът е приел уведомителното писмо и таблицата към него за предмет на жалбата, която е преценена и за процесуално допустима, поради липсата на данни за получаване на писмото от дружеството, като е разгледана по същество.

От приложените общо заявление за единно плащане на площ с уникален регистрационен номер (УРН): 00182042 и УИН: 2210040700256 съдът е установил, че дружеството е кандидатствало по СЕПП и Национални доплащания (НД) общо с 583. 85 ха. Заявило е 22 БЗС, находящи се в с. К. с ЕКАТТЕ 40018, които е посочило в таблицата на използваните парцели, неразделна част от заявлението за подпомагане. Всеки един БЗС е очертан на приложена карта на блок на земеделското стопанство с конкретен идентификатор и заявена площ.

От таблицата за формиране на общата сума за финансово подпомагане е установено, че неодобрената площ е 228. 22 ха, а одобрената площ е 355. 63 ха, за което е наложена санкция за неодобрени площи над 3% въз основа на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, раздели ІV и V, чл. 49 до 73. За част от неодобрената площ за 11 БЗС с обща площ от 164. 83 ха е прието за установено, че е заявена за подпомагане от повече от един заявител. За 11 БЗС, подробно идентифицирани в справката на лист 60 от делото е установено, че са заявени за подпомагане от „Синтекс” ЕООД. Това е установено при извършената проверка от ДФЗ-Разплащателна агенция, на основание чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), обн. в ДВ, бр. 82 от 10.10.2006 г., изм. и доп., бр. 37 от 8.04.2008 г., наричана само „Наредба № 105”.

Към изпратените писма за отстраняване на застъпването в заявените земеделски площи и двете дружества са приложели доказателства за правното основание за ползване на БЗС, поради което застъпването не е било отстранено. ДФЗ-Разплащателна агенция е приложила чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 5 ЗПЗП.

Така установената фактическа обстановка е проверена и чрез прието заключение на вещо лице и писмените доказателства – приложени договори за аренда, сключени от „Авалант” ООД и „Синтекс” ЕООД.

За останалата неодобрена площ от 58. 81 ха и 4. 58 ха, до размера на общо неодобрената площ от 228.22 ха, за която според съда е направено разграничение в писменото становище на ответника, след приключване на устните състезания, което било недопустимо, съдът е приел, че при отказа от плащане и налагането на санкции е извършено нарушение на материалния закон.

От протокол за извършена теренна проверка на коректността на формиране на физически блокове и техния начин на трайно ползване в землището на с. К., община Т., Ямболска област – лист 338 от делото е прието за установено, че за заявеният от „Авалант” ООД БЗС № 40018-219-1 с площ от 58. 83 ха е извършена теренна проверка. При нея е установено, че 10 % от БЗС 219 е с код „Друга земеделска площ” (ДЗП).

С. У. та министъра на земеделието и храните за определяне на избираемостта на заявените площи по схемата за единно плащане на площ – лист 340-341 от делото, в системата за идентификация на земеделските парцели съществуват осем кода, определящи различните начини на преобладаващото трайно ползване на площите, попадащи в рамките на даден физически блок. На подпомагане по схемите за директни плащания безусловно подлежат всички площи, заявени във физически блокове, които в рамките на дадена кампания са идентифицирани в СИЗП с кодове 1 до 5. Не се подпомагат площи заявени във физически блокове под код 7 и 0 в системата за идентификация на земеделските площи за съответната кампания. Не се подпомагат и площи заявени извън рамките на определените в СИЗП физически блокове, с изключение на извършената от Разплащателна агенция регулярна проверка на място, съгласно извадката на риск анализа удостовери, че реалната обработка на земята съвпада с декларираното от кандидата, а не с очертанията на физическия блок.

С код 6 заявените физически блокове за подпомагане се подпомагат само когато в рамките на дадена кампания Разплащателна агенция е установила, чрез нарочна проверка на място, че въпросните територии наистина се обработват в посоченият от кандидата размер и местоположение. За тази цел и за определяне на действителното земеползване, всички заявени парцели в такива физически блокове задължително преминават през класическа или бърза проверка на място.

Така заявеният БЗС 219-1 от дружеството, № 1 от Таблицата на използваните парцели, с площ от 58. 81 ха, според съда не попада в извършената проверка, която се отнася за БЗС-219. Или липсва идентичност.

На следващо място съдът е приел, че при извършването на теренната проверка е допуснато нарушение на Европейското законодателство. В тази връзка съдът се е позовал на т. 29, т. 33 и 35 от Преамбюла и раздел ІІ, чл. 25 и сл. на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, относно определяне на подробни правила за прилагане на ИСАК, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета. Прието е, че при извършена проверка на място, независимо дали заявителят е попаднал в контролната извадка, се съставя контролен доклад, като на земеделския производител се предоставя възможност да го подпише, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. По делото липсват данни за съставянето на контролен доклад, поради което дружеството-жалбоподател е лишено от възможността да направи констатациите си и защити правата си. Това нарушение, според съда, е преценено като особено съществено, поради което то, ведно с площите за неразрешено застъпване и БЗС с площ от 4. 58 ха е повлияло на правния му извод за незаконосъобразност на оспореното уведомяване за плащане, което е отменено и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е неправилно в частта си за направените изводи за площта от 58. 81 ха и 4. 58 ха, която неправилност се състои в допуснато нарушение на неправилна преценка на писмените доказателства и фактическа обстановка, довели съда да необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.

По делото са събрани всички относими към спора доказателства, поради което то ще следва да се реши при условията на чл. 222, ал. 1 АПК.

На първо място от данните по делото е видно, че за площта от 164. 83 ха, за която е установено неразрешено застъпване, е безспорно установено нарушение по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП от „Авалант” ООД. Тази част от жалбата е неоснователна, поради което е следвало да бъде отхвърлена.

В този смисъл подадената касационна жалба от „Синтекс” ЕООД е неоснователна, защото решение в тази му част, е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено застъпването. В това производство по оспорване на уведомяването за отказ от заплащане съдът не установява кой е арендатора на земеделската земя, заявена за подпомагане. Преценката на правилността на договори за аренда за едни и същи земи се извършва в друго производство, а не в административното по проверка законосъобразността на извършения отказ от плащане на субсидии и наложени санкции.

Още повече, че в касационната жалба на „Синтекс” ЕООД не се съдържат каквито и да било доводи относно останалата площ до размера на 228. 22 ха, неодобрена за подпомагане.

По касационната жалба на ДФЗ:

Подадената жалба е основателна. Вярно е, че в мотивите съществува противоречие изразяващо се от една страна в признаване за спазване на изискването на чл. 59 АПК от административния орган, издал обжалвания акт, а от друга – цялостната му отмяна. Въпреки това, безспорно е установено, че площта, за която е отказано подпомагане от 164.83 ха е безспорна, като заявена от повече от един кандидат. В тази част решението е правилно, а подадената жалба като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.

Основателни са и твърденията за неправилно възприетата част от фактическата обстановка, свързана с извършената теренна проверка не от Разплащателната агенция, а от Общинска служба по „Земеделие”-Тунджа-Ямбол, утвърдена от директора на Областна дирекция „Земеделие” –Ямбол – посочена на лист 338 от делото.

Съдът не е разграничил органа, който извършва проверката, както и функциите които са му възложени с Наредба № 105, съответно чл. 24, ал. 3 и чл. 25 от нея, както и различното отнасяне на текстовете към чл. 37 ЗПЗП. Това го е довело до неправилни и необосновани правни изводи. В потвърждение на това е и приложеното в касационната инстанция писмено доказателство.

Съдът неправилно е възприел, че от ОСЗ е извършена проверка на място. Такава не е извършвана, а е извършена теренна проверка за коректността на формиране на физическите блокове и техния начин на трайно ползване, според правомощието на Министерството на земеделието и храните, предоставено му с чл. 8 и сл. от Глава трета „Условия и ред за създаване, поддържане, достъп и ползване на системата за идентификация на земеделските парцели от Наредба № 105. При така извършената проверка целият проверен физически блок № 219 попада в код 6, в СИЗП, който не е допустим за подпомагане. Със тези данни ДФЗ –Разплащателна агенция е било длъжна да се съобрази, което е и направила.

От приложено доказателство, представляващо Таблица на парцелите, по заявление УИН: 22/100407/00256, показващо начина на извършване на административната проверка на Общото заявление за единно плащане на площ, извършена от ИСАК - „Директни плащания”, се установява, че ДФЗ-Разплащателна агенция е извършила административна проверка за допустимост на заявения от дружеството БЗС № 40018-219-1 с площ от 58. 83 ха. При нея е констатирано, че този БЗС е друга земеделска площ, която не се подпомага.

Проверката е извършена на основание чл. 37, ал. 1 и 2 ЗПЗП и в съответствие с чл. 24, ал. 2 и 3, чл. 28 и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 105. ДФЗ-Разплащателна агенция не е извършила проверка на място на заявеният блок за земеделско стопанство. Проверка на място не е извършвана и от ОСЗ. От това следва, че ДФЗ-Разплащателна агенция не е могла да извърши и нарушенията, посочени от административния съд на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Още повече, че нарушенията, посочени от административният съд се отнасят за проверката на място, каквато изобщо не е извършвана от ОСЗ.

При извършената теренна проверка от ОСЗ блокът е идентифициран в СИЗП с код 6 или площ, която не се подпомага.

Или от общо заявената площ за подпомагане следва да се извади неодобрената. Неодобрената площ е повече от 50% от общо заявената площ за подпомагане, което е наложило и прилагането на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията.

Следователно отказа за заплащане на субсидии по СЕПП и НД в размер на 84 819. 87 лв., която се отнася до 64 % от годната за подпомагане площ в съответствие с изискването на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията е на законно основание и при правилно приложение на чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с ал. 4 ЗПЗП. Или уведомяването за извършено плащане от 14.03.2008 г., ведно с приложената таблица към него са законосъобразни.

По изложените съображения жалбата на „Авалант” ООД като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 19 от 24.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3759 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Авалант” ООД със седалище в гр. С. и адрес на управление ул. „Козяк” № 21, бл. 8, вх. „В”, ап. 43 А срещу уведомително писмо за извършено плащане от 14.03.2008 г. на Държавен фонд „Земеделие”.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Н.Д.