Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5059 от 20.09.2012 г. по адм. дело № 2502/2012 г. на Административния съд София град в частта, с която е отменено административно решение № 107 от 09.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Н. Х. М., гражданин на Сомалия, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано.
Ответната страна Н. Х. М. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната част на съдебното решение съдът е приел, че обжалваното административно решение за отказ за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свеждащи се до неправилна преценка на политическата обстановка в Сомалия и наличие на въоръжен конфликт в гр. М., обуславящи приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението в обжалващата му част е правилно.
Административното производство е започнало с молба за предоставяне на статут, вх. № Ж 1739 от 29.12.2010 г. на Дирекция „Миграция”, МВР, изпратена на ДАБ по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, подадена от Н. Х. М., гражданин на Сомалия. Желанието на чужденецът за закрила е потвърдено и с молба вх. № 725 от 11.05.2011 г. на РПЦ – София. Като основание за предоставяне на статут от фактическа страна, жалбоподателят е посочил в проведените с него интервюта следните обстоятелства: пристигнал в Р. Б. през месец декември 2010 г. Посочва, че проблемите, които станали и повод за напускането на Сомалия, са свързани с движението Ал Шабаб и че около три месеца, преди да отпътува, членове на посочената групировка направили опит да го вербуват. Твърди, че е заплашен с убийство, ако не се присъедини към Ал Шабаб и че бил обявен за шпионин на правителството и страхувайки се за живота си е напуснал страната си по произход през ноември 2010 г. Не е членувал в политически партии, не е арестуван и не е осъждан. Административното производство е завършило с издаването въз основа събраните данни на решение № 107 от 09.02.2012 г. на Председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
Предвид бежанската история, съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, а именно: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение или убеждение, също така не са установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не са посочени и други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, поради което е отхвърлил жалбата в частта, в която е отказано предоставяне статут на бежанец и в тази част решението е влязло в сила.
Административният съд е разгледал подробно основанията за предоставяне на хуманитарен статут, като в решението първо са разгледани условията по чл. 9, ал. 1, съответно т. 1 и т. 2 от ЗУБ, а след това - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изведените изводи въз основа на предоставената бежанска история и административна преписка са обосновани и се подкрепят от настоящата инстанция.
Правилно съдът е възприел за законосъобразен отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ в частта му по ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт.
Съгласно § 1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минимални стандарти за признаване и правното положение на гражданите от трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Като мярка по прилагането на чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата следва да се приеме чл. 9, ал. 1, съответно т. 1 и т. 2 от ЗУБ, а на чл. 15 от Директивата - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
В тази връзка съдът правилно е съобразил, че понятията "смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата обхващат ситуации, при които кандидатът за закрила е специфично изложен на опасност от определен вид заплаха и то индивидуално. При сравнение на тези понятия с основанията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 3УБ и чл. 15, б. "в" от Директивата: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя като гражданско лице", последните обхващат по-широка опасност от посегателство, т. е. не конкретни посегателства, насочени срещу конкретната личност, а присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт.
На основание представените данни и установените факти по делото, съдът е приел, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Сомалия, поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От проведените интервюта е изведен изводът, че до напускането на страната не е имал проблеми с властите и лично не е бил репресиран, срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от властите на Предходното федерално правителство, нито от някоя конкретна групировка. Опасенията от евентуално преследване от групировката Ал-Шабаб не са били приети за основателни, поради което административният съд е приел, че жалбоподателят не е бил изложен на реална опасност по горепосочените признаци и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, поради което е отхвърлил жалбата и в тази и част.
По отношение на нормата и прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 3УБ като основание за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е позовал на съдържанието на справката на специализираната дирекция при ДАБ към 24.01.2012 г. относно състоянието на сигурността в страната и столицата Могадишу, състояние на сигурността в гр. М., насоките на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на кандидати за убежище от Сомалия от 05 май 2010 г. и въз основа на това е достигнал до обоснован извод за наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно поради това решаващият съд е приел решение № 107 от 09.02.2012 г. на ДАБ в тази му част за неправилно и го е отменил.
Правилно съдът е направил връзка между бежанската история на Н. Х. М. и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с даденото тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, Elgafaji, вр. чл. 2, б. "д" от посочената Директива, относно преценката за наличието на "безогледно насилие", както и по-широкият обхват на защита, дадена по националното право и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условията на въоръжен конфликт.
Ситуацията в отделни части на Сомалия правилно е преценена от съда като „вътрешен въоръжен конфликт" и „немеждународен вътрешен конфликт" по смисъла на цитираните норми на международното право, тъй като са налице стълкновения между силите на Преходното федерално правителство (ПФП) - чрез съюзническите войски и силите на Африканската съюзническа мисия (АМИСОМ) от една страна и антиправителствените сили - терористичните групировки и екстремистки елементи от друга страна, вследствие на което са засегнали хиляди цивилни граждани конкретно в столицата Могадишу. Този извод следва от фактите по цитираните справки и Насоките на ВКБООН. В Централна и Ю. С. и конкретно в столицата Могадишу, е налице ситуация на немеждународен вътрешен конфликт, тъй като същият се характеризира с наличието на въоръжени групи, организирани по армейски ред под общо командване, които извършват военни операции срещу силите на ПФП и АМИСОМ, създадени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
При тези данни може да се направи обоснован извод, че за гражданите на Сомалия в момента не съществуват гаранции, че техният живот и здраве няма да бъдат застрашени, дори ако не са въвлечени пряко в съществуващия на територията на страната вътрешен въоръжен конфликт. Данните за обстановката в Сомалия кореспондират изцяло с постановеното от Съда на Е. С. решение от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила.
Насилието в посочените райони и град Могадишу е "безогледно", предвид изложеното от ежедневните конфликти и използваните техники и боеприпаси, излагащи невинни граждани под постоянна опасност да попаднат под кръстосан обстрел или да станат жертви на бомбени атентати, както и поради невъзможност на държавна или друга власт да осигури защита на гражданите.
Позовавайки се постановеното от Съда на Е. С. решение от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и Насоките на ВКБООН за определяне на съответствие с критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Сомалия от 05.05.2010 г., административният съд правилно е достигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. М. А..
Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5059 от 20.09.2012 г. по адм. дело № 2502/2012 г. на Административния съд София град в частта, с която е отменено административно решение № 107 от 09.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Н. Х. М., гражданин на Сомалия, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х./п/ П. С.
С.Х.