Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ - Бургас против решение №756/06.08.08г. на Административен съд - Бургас по адм. д.№166/08г. С обжалваното решение е : обявен за нищожен ревизонен акт /РА/ №02-00-1091/24.09.07г. издаден от ТД на НАП-Бургас, потвърден в обжалванта му част с решение №РД-10-14/14.01.08г. на директор на ДОУИ-Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди-м.07.04г.; м.08.04г.; м.10.04г.; м.12.04г. и м.02.05г. възлизащи на сумите в общ размер ДДС за внасяне 12 613,44лв.; отменен е ревизонния акт в частта, в която са определени данъчни задължения за 2004г. в размер на 456 934,46лв. и лихви за забава в размер на 116 061,14лв. и за 2005г. в размер на 391 735,60лв. и лихви за забава 150 091,84лв. в резултат на начислен данък при източника по чл.34, ал.4 от ЗКПО отм. . С решението на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са следните: в частта, в която съдът е прогласил нищожността на РА, касаторът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като актът за прихващане и възстановяваване /АПВ/ не е данъчен акт, с който на данъчните субекти се определят данъчни задължения, поради което наличието им не е пречка за извършване на данъчна ревизия за периодите, които те касаят; в останалата част, съдът е решил спора като е приложил неправилно материалния закон, в това число и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Р. П.. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски.

Ответникът по касация- "СС"АД оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Поддържа се, че съгласно установената...