Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Л., против решение № 3813 от 01.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1566/2011 г. от Административен съд София - град, Второ отделение, 25-ти състав в частта му, с която отменено уведомително писмо изх. № 01-2600/ 315 от 19.01.2011г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008г., в частта с която на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период в размер на 92 134.31 лева. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9/2007 г. и чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г. М. В. административен съд да отмени решението в тази му част като отхвърли изцяло жалбата.

Срещу същото решение е постъпила касационна жалба е от [Фирма 1], с ЕИК 1145400783, представлявано от управителя - Г. Ц., срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх. № 01-2600/ 315 от 19.01.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008г, В ЧАСТТА с която на касатора е отказано изплащане на финансова помощ по Схемата за енергийни култура, в размер на 92 134.32 лева. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9/2007 г. и чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004г. и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административиня акт досежно служебното начало и доказателствената тежест. М. В. административен съд да отмени решението в тази му част като уважи изцяло жалбата.

Касаторът [Фирма 1] в писмена защита обстоятелствено допълва доводите в касационната си жалба, като релевира доводи и за неоснователност на касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие", като твърди, че дружеството – жалбоподател е доказало, че е произвело и доставило договорените количества енергийни култури, поради което не следва да му се налага санкция за бъдещ период в хипотезата на чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, тъй като оспореното решение за отмяна на административния акт е правилно и при постановяването му не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК .

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е са били отказа за финансова помощ и санкцията за бъдещ период, които са мотивирани с неспазване на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г.

, поради това че в Разплащателната агенция не е представена декларацията по

чл. 4, ал. 1, т. 4 - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, както и документи, доказващи реалната доставка на съответната енергийна култура. По делото не е било спорно обстоятелството, че такива документи не са представени от жалбоподателя преди постановяване на оспорения административен акт.

С обжалваното решение е отменено уведомително писмо изх. № 01-2600/ 315 от 19.01.2011г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008г., в частта с която на [Фирма 1] е наложена санкция за бъдещ период в размер на 92 134.31 лева е и отхвърлена жалбата на [Фирма 1], срещу същото уведомително писмо в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ по Схемата за енергийни култура, в размер на 92 134.32 лева.

За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при проверката на основание чл. 168, ал. 1 АПК е констатирал в отхвърлителната част, че непредставянето на изискуемите документи посочени в чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури и в частност декларацията по чл.4, ал.1, т.4, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените през 2008г. количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, е основание на жалбоподателя да бъде отказано изплащане на финансова помощ по Схемата за енергийни култура, в размер на 92 134,32 лева. В тази връзка процесуалното бездействие на жалбоподателя правилно е преценено от съда като поведение в нарушение на императивни правни норми, а поради това е и незаконосъобразно, което е ангажирало като последица отказаното плащане на финансова помощ.

В отменителната част съдът е съобразил новопредставените в съдебното производство доказателства обуславящи реалността на доставките на договорените и произведени енергийни култури на „Звезда" АД, която има качеството на изкупвач или първи преработвател по смисъла на Наредба №9, одобрен от Министерството на земеделието и храните.

Действително фактическия състав за налагане на санкция по чл.51, ал.З от Регламент (ЕО) № 796/2004г. на Комисията ще бъде осъществен, когато е земеделски стопанин, кандидатстващ за помощ за енергийни култури в съответствие с чл. 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 не достави изискваното количество от някоя суровина, и така се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина.

Представените едва в съдебно заседание доказателства, които не са оспорени от ответника и които установяват, че [Фирма 1] реално е произвел и доставил договорените количества енергийни култури, са релевантни за правилното решаване на спора само в този конкретен случай в хипотезата на чл.51, ал.З от Регламент (ЕО) № 796/2004г. на Комисията, тъй като очевидно са доставени процесните количества и налагането на санкция при тази фактическа установеност действително не съответства на целта на закона в контекста на цитираното приложимо право. Доказателствата за доставките са съществували преди постановяването на акта и ако бяха представени своевременно пред административния орган, едва ли той би постановил такъв правен резултат по отношение на санкцията. Това нямаше да е така, ако изобщо не се представят или се представят недостатъчни доказателства за доставки и/или тези доставки не са получени от предварително посочения изкупвач или първи преработвател. Независимо от това, тези доказателства следва да бъдат съобразени и анализирани при установяване на действителното фактическо положение, от което следва да се извлекат правните последици.

Поради това, правилен е извода, че обжавланото уведомително писмо в частта, с която на [Фирма 1] е наложена санкция за бъдещ период в размер на 92 134.31 лева е издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, както и че на касатора [Фирма 1] правилно е отказано изплащане на финансова помощ по Схемата за енергийни култура, в размер на 92 134.32 лева.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3813 от 01.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1566/2011 г. от Административен съд София – град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П.

Т.П.