Производството е по чл. 208-228 от АПК, образувано по касационна жалба подадена от адв. В. К., като процесуален представител на Г. Г. А. срещу решение от 26.05.2008 г. по адм. д. № 02520/ 2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед рег. № з 143-3/21.04.2006 г. на началника на 04 РПУ при СДВР за отказ да се издаде разрешение за носене и съхранение на пистолет "Берета" кал. 9х19мм № Е 92335Y.

Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Според жалбоподателя, необосновано е прието, че не са налице достатъчно доказателства за необходимостта от носене на оръжие, жалбоподателят притежава разрешение за носене на оръжие от 11.01.2000 г., което е подновявано, по същите съображения. Представени са доказателства, че жалбоподателят е собственик на фирми, с предмет на дейност внос и продажба на автомобили и търговия със скъпоценни камъни, характерът на които изисква носене и боравене с големи суми пари и това обстоятелство е достатъчно основание за издаване на исканото разрешение.

Ответникът - началник 04 РПУ - СДВР не е взел становище в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Не е доказано съществуването на реална заплаха за живота, здравето и имуществото на касатора и на близките му, не е направено искане за издаване на разрешение за служебно оръжие. След като е поискано разрешение за оръжие за самоохрана, не е необходимо да се преценява служебна необходимост.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповедта на началника на 04 РПУ е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие, на основание чл. 16 ал. 1 т. 4 от ЗКВВООБ, поради недоказана необходимост, предвид липсващи доказателства за съществуваща реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и на неговите близки, налагаща необходимостта от носене и съхранение на оръжие и поради това, че работата му в фирма не оправдава издаването на разрешенията, при възможност за ползване на фирмено оръжие при необходимост за изпълнение на служебните задължения.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в доказателствена тежест на подателя на искането за подновяване на разрешението за носене и съхранение на оръжие, е да установи необходимост от продължаване срока на действие, а заявлението не съдържа фактически обстоятелства, които да съставляват самостоятелно основание за издаване на исканото разрешение. Предходното разрешение е издадено за самоохрана и не са представени доказателства за необходимостта от подновяването му.

Изводите на първостепенния съд са законосъобразни, съдебното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, не са налице посочените в жалбата касационни основания.

Съгласно чл. 5 ал.1 от ЗКВВООБ, според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Ал. 2 и 3 предвиждат, че за служебни цели

се използва оръжие, предоставено на юридически лица и търговци по смисъла на ТЗ за охрана собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности, а за граждански цели се използва оръжие, предоставено на физически и юридически лица и търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана /самоохрана/, ловни, спортни и културни нужди.

Жалбоподателят е подал заявление за продължаване срока на разрешението за носене и съхранение на пистолет за самоохрана и не е посочил данни, мотивиращи нуждата от самоотбрана /самоохрана/. Обстоятелството, че е собственик и управител на дружество с ограничена отговорност и едноличен търговец, както и вида на предмета на дейността им, не е самостоятелно доказателство в тази насока. Не е доказано наличието на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и на неговите близки, налагаща необходимостта от носене и съхранение на оръжие, както са приели административния орган и съда. Ежедневното боравене с голяма сума пари, във връзка с търговската дейност, е възможно да мотивира необходимост от издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие за други служебни цели, каквото не е подаденото заявление и не се издава на физически лица. При всяко подновяване на разрешителното за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, заявителят следва да докаже необходимостта от издаването на разрешението с релевантни обстоятелства. Разрешенията за употреба, носене и съхранение на оръжие се издават за определен срок, при изтичането на който следва да се провери необходимостта от предоставяне на оръжие за следващ период.

Законосъобразни са изводите на съда и административния орган, че не е доказана необходимостта от издаването на разрешението за нов срок, съгласно изискването на чл. 16 ал. 1 т. 4 от ЗКВВООБ. Чл. 41 ал. 2 от ППЗКВВООБ също предвижда, че в искането за издаване на разрешение следва да се обоснове необходимостта от издаването му.

По преписката са налице данни, че на жалбоподателя е издадено разрешение, със срок до 11.04.2000 г. и до 3. І. 2003 г. Няма данни са последващо издадено разрешение, както и дали процесното заявление от 23.11.2005 г. е подадено в 30-дневен срок преди изтичане срока на действие на последното разрешение. Тези обстоятелства не се отразяват на правилността на крайните изводи на съда

, и в двата случая необходимостта следва да бъде доказана. Независимо, че на жалбоподателя са издадени разрешения за предходни периоди и че отговоря на формалните изисквания, предвидени в закона, разрешението за нов срок не се издава формално, а при нова доказана необходимост, тъй като режимът по ЗКВВООБ е разрешителен, а не регистрационен.

Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 26.05.2008 г. по адм. д. № 02520/ 2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ П. Н. П.Н.