Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 6268/22.11.2012 г., постановено по а. д. № 6847/2012 г. по описа на Административен съд София град (АССГ).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № Д-06/12.06.2012 г. на председателя на ДАМТН с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 2, ал. 6 и чл. 17, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (Кодекса), е наложено на Н. Г. В. от гр. Г. дисциплинарно наказание „отлагане повишаването в ранг за 1 година”.
Недоволен, председателят на ДАМТН обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и иска постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Вълков.
Ответникът – Н. В., чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя фактически не се оспорва от касатора, с изключение на основния факт – имал ли е Вълков поведение на 07. и 14.03.2012 г., което нарушава посочените норми на ЗДСл и Кодекса.
Доводът за необоснованост на решението се аргументира с извода на АССГ за липса на укоримо поведение от страна на Вълков, въпреки събраните по делото доказателства чрез разпита на свидетелката Е. И. и писменото доказателство – сигнала, подписан от лицата Л. Ш., Т. С., Е. И., М. Б. и П. Н.. На база на това твърдение на касатора, се обосновават и доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
След преценка на всички събрани доказателства по делото, вкл. твърдяните в касационната жалба, показанията на свидетелката Г. П. В. – Златева, становището на последната и колегата й И. И. В. (л. 28), становището на началника на РО „ИДТН”, В. Т. С. Г. С. (л. 30) и интервютата с лицата Т. С., Е. И., М. Б. и П. Н., ВАС възприема изцяло изводите на АССГ по въпроса, за правилни и обосновани. Освен по изложените в мотивите на обжалваното решение доводи на АССГ, настоящият състав счита извода за верен и по следните съображения: Очевидна е разликата по въпроса за интензитета на твърдяното поведението на Вълков от посочените лица Иванова, Балканска и Николова в техния сигнал с нечетлив входящ номер (л. 27) до РО „ИДТН”, В. Т., с копие до Гл. инспекция ДТН, София и казаното в проведените с тях интервюта. Докато в сигнала се твърди „грубо, брутално поведение,…меко казано крясъци,…цинично отношение,…истеричен тон и други подобни”, то във вторите те говорят вече за „грубо отношение, поведение непристойно за орган” (Иванова на л. 37), „негативно и грубо отношение към всички участващи и присъстващи на проверката” (Балканска на л. 40) и „поведението и изказа му не съответстваха в никакъв случай, на всякакви приети норми на поведение във формална среда” (Николова, л. 43), при това без никаква конкретизация, което е било наложително да се изясни от инспекторите на ДАМТН. Още по-видима е тази разлика с показанията на св. Иванова, която пред съда говори само за „повишен тон, висок тон, напрегнат-нервен тон и тон, непристоен за контролен орган”. Правилно първата съдебна инстанция е дала пълна вяра на показанията на св. Златева, която е последователна в обясненията си по случая – вж. Становище на л. 28 и показанията й пред съда. Тази свидетелка обяснява обстоятелства, премълчавани от горепосочените лица а именно, че те са създали пречки за нормалното извършване на проверката, продължила по тази причина необичайно дълго, умишлено са укривали проверяваните книги, сами са създали с поведението си изнервена обстановка и др. Освен това правилно АССГ е съобразил, че Златева е изцяло незаинтересована от развитието на случая, предвид обстоятелството, че е служител в друго ведомство и не познава Вълков. Показанията й при това, се подкрепят изцяло и от другия незаинтересован в случая присъствал при проверката – инж. И. И. В.. Последният, както се изяснява от Златева в съдебното заседание, проведено на 23.10.2012 г., говори свободно 4 езика и пръв е сигнализирал колегите си, че преводът който се прави на присъстващия изпълнителен директор Шьоб, е неточен и непълен.
В подкрепа на изводите, направени от АССГ е и съществуващото несъответствие между датите, отразени върху интервютата на подалите сигнала и резолюцията на председателя на ДАМТН върху доклада на Инспектората от 20.04.2012 г. (л. 20). С оглед обстоятелството, че в доклада се говори само за „проведени разговори” с лицата, подали сигнала (не и за писмени интервюта с тях) и предвид съдържанието на резолюцията, поставена върху него на 24.04.2012 г., очевидно от адресата му – председателя на ДАМТН, най-вероятно интервютата с 4-те служителки са изготвени не на 12.04.2012 г., а след 24.04.2012 г. От своя страна фактът, че те са невярно датирани, разколебава достоверността им и за останалите обстоятелства, отразени в тях.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон са неоснователни. Наличните противоречиви доказателства са били разгледани от АССГ и той е обосновал извода си защо дава вяра на едната група от тях и не дава вяра на другата група, произхождащи от заинтересовани от изхода на делото лица. Тези му изводи се споделят изцяло и от състава на ВАС.
Върховният административен съд установи наличието и на друго нарушение на нормата на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗДСл при определяне на наказанието на Вълков, останало неотчетено от АССГ. Видно от мотивите на обжалваната Заповед № Д-06/12.06.2012 г. на председателя на ДАМТН, наказанието е наложено след като е съобразено обстоятелството, че „…на Вълков вече е налагано дисциплинарно наказание „порицание” със Заповед № Д-05/06.06.2012 г. на председателя на ДАМТН…”. Посоченото обстоятелство не може да се използва за оценка цялостното поведение на служителя. По делото липсват данни кога му е връчена първата заповед. Същата, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, може да бъде обжалвана от него по реда на АПК. При това, във всички случаи е сигурно, че към датата на издаване на Заповед № Д-06 (12.06.2012 г.) Заповед № Д-05, като издадена на 06.06.2012 г. все още не е била влязла в сила, дори да е била връчена в деня на издаването й. Като такава, тя не съставлява обстоятелство, което може да бъде използвано за негативното характеризиране на служителя.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Предвид горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 6268/22.11.2012 г., постановено по а. д. № 6847/2012 г. по описа на Административен съд София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. А.И.