Производството е по реда на чл.160, ал.6 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на директора на ТД на НАП - София, чрез ст. юрк.М. Ерска, против Решение № 5097/24.09.2012г., постановено по адм. дело № 6198/2012 по описа на Административен съд София град, I отд., 2 състав, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1200505 от 24.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № АУ-12 от 30.05.2012 г., издадено от директора на ТД на НАП – София.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в настоящия случай за данъчни задълженото лице не е налице правно основание да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по реда на чл.18 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2011г., тъй като не е налице валидно експертно решение на ТЕЛК. Касаторът твърди, че не може да се приеме, че решението става пожизнено - лицето не е навършило 65- годишна възраст преди 31.12.2004г. или в срока на експертното решение - т. е. до 01.11.2007г. Отправя се искане за уважаване на жалбата.

Ответникът по касационната жалба - А. И. В. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и в становище в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил АУЗД № 1200505 от 24.04.2012 г., издаден от...