О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2622

Гр. София, 22.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4204/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на подадената от „У. Б.“ АД, [населено място], чрез адв. Т. Н. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №2119/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касатора срещу А. М. /нотариус/ и М. Д. / помощник-нотариус/ искове по чл.73, вр. с чл.40, ал.3 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищцовата банка сумата от 25 001 лв., като обезщетение за имуществени вреди, причинени й противоправно от втората ответница с удостоверяване на подпис в пълномощно №769 от 24.03.10 г. в противоречие с изискванията на чл.589, ал.2 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Да допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, установима пряко от мотивите му и на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – ТР №1/4.01.2001 г. и ТР №1/9.12.13 г. ОСГТК, и решения по чл.290 ГПК по правния въпрос: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните?

Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с очевидно погрешния извод на въззивния съд относно това за чий документ за самоличност по делото е безспорно установено, че е бил неистински. АС е приел, че такъв е документът на мнимо упълномощената Д. К.. Тя обаче не се е явила пред помощник – нотариуса, тъй като за автор на процесното пълномощно е посочена нейната майка Д. К.. Затова за правилното разрешаване на спора съдът е следвало да изследва какъв документ за самоличност на Д. К. е представен пред помощник – нотариуса и има ли по делото безспорни доказателства, че е бил подправен. Така изводът на АС относно оборената презумпцията за вина на ответниците във формата на неположена дължима грижа при проверка на самоличността на упълномощителя и оттук – за неоснователността на предявените искове, е формиран при очевидно заблуждение у съда за необходимите доказателства, които да дадат основание да се приеме, че пред помощник – нотариуса е представена подправена лична карта на упълномощителя Д. К..

Във връзка с изложеното касаторът сочи като необсъдени от въззивния съд, в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, доводите му във въззивната жалба за явилото се в нот. кантора лице, представило се за Д. К., за представения от него документ за самоличност – истински или подправен и за безспорно установеното по делото, че сочената като упълномощена с пълномощното Д. К. не се е явявала никога в нотариалната кантора. Изведената от въззивния съд въз основа на подправения документ за самоличност на упълномощената вероятност за наличие на подправен документ и на упълномощителката не почива на доказателствата по делото, нито длъжностните лица – ответници, които носят доказателствената тежест са установили по безспорен начин изпълнението на задължението си по чл.589, ал.2 ГПК, изискващ личното явяване на упълномощителя и полагането или потвърждаването на подписа му от него пред нотариуса.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че подписът на процесното пълномощно не е положен от посоченото като упълномощител лице Д. К. / показанията й като свидетел и графическата експертиза/, нито изготвените при извършване на платежните операции в ищцовата банка на 30.03.10 г. документи са подписани от соченото като упълномощено лице Д. К.. Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че в нотариалната кантора с голяма вероятност / по логиката на схемата за извършване на измамата/ е представен неистински документ пред помощник - нотариуса при извършване на заверката на подписа на упълномощителя в процесното пълномощно. Техническата експертиза сочи, че несъответствието в подправения документ не може да се разпознае лесно от неспециалист, а ответниците са установили, че към датата на заверката не е имало законодателно уредени други способи за сигурност / достъпът до Националния автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност е въведен по –късно – от 1.02.11 г., след зачестили случаи на измами с лични документи/. При тези данни въззивният съд е приел, че е оборена презумпцията за вина на ответниците при изпълнение на задължението им по чл.589, ал.2 ГПК. Затова и исковете са отхвърлени като неоснователни.

Изводите на въззивния съд, на които се е позовал касаторът във връзка с оплакването за очевидна неправилност на обжалваното решение, не сочат на такъв порок. Наистина от ответниците не е представен използвания при заверката на пълномощното документ за самоличност на упълномощителя, но не се установява задължение на нотариуса да пази копие от него при заверката по чл.589, ал.2 ГПК. От друга страна по делото е установено, че подписът върху пълномощното не е на посоченото като упълномощител лице, нито документите при извършените на 30.03.10 г. банкови преводи от сметката му са подписани от соченото като пълномощник лице. Установено е, че пред банката представилото се за пълномощник лице е използвало неистински / подправен/ документ - лична карта на Д. К.. Отчитайки логиката и средствата на измамната схема въззивният съд обосновано е предположил, че и при заверката на процесното пълномощно е използван неразпознаваем от неспециалист подправен документ на упълномощителката, чийто автентичен подпис пълномощното не носи. Този извод и начинът, по който е формиран, не сочат на очевидна неправилност на въззивното решение, нито на противоречие с цитираната практика на ВКС, задължаваща въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, доводите и възраженията на страните.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №2119/23 г. от 24.04.24 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: