Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. С. К. от [населено място] против решение №404 от 12.03.2012г. по гр. д. 2564/11г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация - К. К. Б. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

С определение № 198 от 24.06.2013г. по т. д. №600/12г. на ВКС, І т. о. производството по настоящето дело е било спряно на основание чл.292 до приемане на ТР ОСГТК №4/13г. След неговото постановяване, производството по делото следва да бъде възобновено.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 10.05.2011г. по гр. д. №247/2009г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявения от Д. С. К. против К. К. Б. иск с правно основание чл.422 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата 140000евро, въз основа на запис на заповед от 22.12.2006г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е поддържал каузално правоотношение за обезпечението, на което е издаден процесния запис на заповед, но тъй като релевираното възражение на противната страна е за неговата безпаричност, с оглед твърдението, че не са му били предоставени парични средства по договора за заем, то в тежест на ищеца било както да посочи каузалното правоотношение във връзка, с което е издаден менителничния ефект, така и да докаже пораждане на задължение по това каузално правоотношение. Направен е извод, че след като ищецът не е доказал наличие на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване лихвата, на който е издаден спорния запис на заповед, то иска правилно е бил отхвърлен.

Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантни въпросите, уточнени, с оглед приетото с т.1 ТРОСГТК №1/09г. както следва - „ Подлежи ли на доказване връзката на записа на заповед като абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието с конкретно каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект и как в тези случаи се разпределя доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.422 ГПК”. Така поставените релевантни въпроси са мотивирали настоящият състав да спре производството по делото, което след постановяване на ТР№4/14г. се възобновява.. Дотолкова, доколкото със същото са дадени отговори на поставените от касатора въпроси, то ирелевантна по отношение на допълнителния критерий е сочената от него казуална практика – дори и тази постановена по реда на чл.290, ал.1 ГПК. Съгласно т.17 на ТР ОСГТК №4/13г. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК - всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Нещо повече, изрично в мотивите към обсъжданата т.17 на ТР №4/13 е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника.

Следователно, в разглеждания случай, въвеждайки кауза - договор за заем и поддържайки, че не е получил договорената по този заем сума, а процесния запис на заповед е издаден в обезпечение на лихвите по така договорения заем, ответникът носи доказателствена тежест за установяване на тези твърдения. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед. С оглед обсъдените по-горе мотиви на въззивния съд, приел неоснователност на иска, поради това, че ищецът не е установил каузално правоотношение основано на твърдяния от ответника – заем, е допуснал противоречие с така установената задължителна практика.

С оглед изложеното, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение на който са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3094.50лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА

производството по т. д. №600/12г. на Върховен касационен съд, І т. о.

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №409 от 12.03.2012г. по гр. д. 2564/11г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора - Д. С. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3094.50лв.

След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: