О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2600

гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 233 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. А. К. ЕООД, представлявано от адв. Й. Д., срещу Решение № 938 от 14.08.2024 г. по в. гр. д. № 2630/2023 г. на Апелативен съд – [населено място], с което след като е отменено Решение № 157 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 264/2022 г. по описа на Окръжен съд - [населено място], са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. В. П. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца касатор сумата от 26 000 лева - главница, която получил без основание на 25.07.2017 г., както и сумата от 166, 12 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022 г., както евентуалният иск за връщане на сумата от 26 000 лева на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че обратно на събраните по делото доказателства и в нарушение на процесуалните правила въззивният съд приел, че с плащането на сумата от 26 000 лева ищецът платил задължение на трето лице и ответникът имал право да задържи полученото. Искането е за отмяна на решението осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 26 000 лева, която без основание получил, ведно с мораторната лихва за претендирания в исковата молба период.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Г. В. П. е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 25.07.2017 г. ищецът превел по банковата сметка на ответника сумата от 26 000 лева. Ответникът възразил, че не дължи връщане на тази сума, защото с плащането й ищецът погасил чуждо задължение – това на „Т. А. ООД, възникнало от сключени помежду им през 2014 г. договори за аренда на земеделска земя. Това възражение апелативният съд приел за доказано от представените в хода на въззивното производство платежни нареждания от 04.11.2022 г., в които като основание за плащането било вписано „погасяване на задължение на „Т. А. ООД по договори за аренда на земеделска земя, сключени през 2014 г.“ Въззивният съд посочил, че в документите, издадени от „Първа инвестиционна банка“ АД, било отразено като основание „плащане наем земеделска земя под 8185/02.09.2014 г. за 21/22 стопанска година, задължение на „Т. А. ООД“. Такова записване фигурирало и в платежното нареждане от 25.07.2017 г. - „плащане задължение на „Т. А. К. ООД, плащане наем на земя“. Това отбелязване, наред с приетите в хода на въззивното производство аренден договор, вписан под № 8192/02.09.2014 г., и аренден договор, вписан под № 8135/02.09.2014 г., сочело според апелативния съд, че е налице основание за извършеното плащане и ответникъл не дължал връщане докато не се установи, че сумите не му се дължат на посоченото в документите за плащането основание. Въззивният съд приел за доказано, че ищецът платил чуждо задължение по договор за наем на земеделска земя, която била предоставена за обработване от ответника. Ето защо било налице основание за получаване на преведените суми и то следвало според съда от изпълнение на договори за аренда. В случай, че ищецът платил погрешно или платил правилно, но погасявайки чуждо съществуващо задължение, разполагал с възможността да търси платеното от лицето, в чиято полза е платил.

При тези мотиви и главният, и евентуалният иск са счетени за неоснователни и решението на първоинстанционния съд е отменено, а претенциите – отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните, значими за изхода на делото въпроси:

1. „Възможно ли е само на база на сравнение на основанията за плащане в платежните документи съдът да стигне до извода, че ищецът е платил чуждо задължение, без да бъде проверено с други доказателствени средства дали това трето лице наистина е имало задължения към кредитора, в случая ответник по делото?“;

2. „Какво е значението на посочването в платежните документи на основанието за плащане и може ли само на база на него съдът да стигне до еднозначен извод, че е платено чуждо задължение, или е необходимо да бъдат събрани и други доказателства?“;

3. „Какво е значението на посочването в платежните документи на наименованието на задълженото лице и може ли само на тази база съдът да приеме, че е платено чуждо задължение, или е необходимо да бъдат събрани и други доказателства?“;

4. „Необосновано ли се явява съдебното решение, когато навсякъде в него съдът погрешно е посочил, че по делото са представени арендни договори, а всъщност са представени договори за наем, като тази грешка се повтаря и в други съдебни актове по делото, с които същите са приети?“;

5. „При положение, че в производството по безсъмнен начин е доказан фактическият състав, предвиден в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и съгласно ППВС № 1/1979 г. на ВС на НРБ подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, е ли възможно съдът да достигне до друг извод, обосноваващ плащане на чуждо задължение, само на база на платежни документи, без да изследва дали съществува чужд дълг?“.

Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 33/03.04.2017 г. по гр. д. № 61211/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 2/02.01.2024 г. по гр. д. 446/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Жалбоподателят поддържа още, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите три пункта от изложението, които, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до процесуалноправните въпроси за разпределянето на доказателствената тежест по възражение на ответник по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че платеното от ищеца представлява изпълнение на чужд дълг, и задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните. Следва да се подложи на проверка налице ли е съответствие на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 25 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2010 г., IV ГО, Решение № 65 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2017 г., IV ГО, Решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III ГО, и много други.

По останалите въпроси, които представляват доводи срещу правилността на въззивното решение, ВКС ще се произнесе с решението по делото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 938 от 14.08.2024 г. по в. гр. д. № 2630/2023 г. на Апелативен съд – [населено място].

УКАЗВА на касатора „Т. А. К. ЕООД, представлявано от адв. Й. Д., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 523, 32 лв. (петстотин двадесет и три лева и 32 ст.) и да представи доказателства по делото в същия срок, че дължимата държавна такса е внесена. При неизпълнение в срок на тези указания касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на III ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.