Върховен касационен съд Стр

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 612

София, 02.07.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. К.

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията

К.

т. д. № 4028 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. М. срещу решение № 1266/05.07.2013 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в. гр. д. № 1277/2013 г. в частта му, с която е оставено в сила решението на Пловдивски районен съд /ПРС/, отхвърллящо предявения от касатора иск по чл.422 ГПК вр. чл.213 КЗ срещу А. С. за разликата от 8067.79 лв. до 10535.21 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване - разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – А. Б. С. не взима становище по същата.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред ПРС е предявен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213 КЗ от [фирма] срещу А. С. за установяване дължимост на сумата 10535.21 лв. – част от изплатено от застрахователя на лизингодателя [фирма] обезщетение по застраховка „Загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски”, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя на задълженията му за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг с [фирма]. Искът е уважен от ПРС за 8067.79 лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер. Решението на ПРС е оставено в сила от ПОС. ПОС е препратил изцяло към мотивите на ПРС, който не е уважил иска за всички неплатени лизингови вноски,

а само за тези лизингови вноски с настъпил падеж, дължими до момента, в който застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу неизправния лизингополучател и владението на лекия автомобил, предмет на лизинговия договор е предадено на застрахователя, платил застрахователното обезщетение и встъпил в правата на лизингополучателя

.

От този момент А. С. като лизингополучател и настоящ ответник не е ползвал автомобила, който е върнат от него като лизингополучател и съответно приет от застрахователя, суброгирал се в правата на лизингодателя, при което на лизингополучателя не се осигурява възможност да ползва автомобила и последният не дължи заплащане на лизингови вноски.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК:

Дали застрахователното обезщетение по сключената в случая застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение?

Въпросът е обуславящ изхода на спора, свързан е с

обема

на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени и вноските с ненастъпил падеж. Разрешението на този въпрос с обжалваното решение е в противоречие с приложена съдебна практика - две влезли в сила въззивни решения на СГС: р. от 16.05.2012 г. по гр. д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр. д. № 16345/2011 г.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по касационната жалба на [фирма] на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПОС в обжалваната му част.

На основание чл. 18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 49.35 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ

:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1266/05.07.2013 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 1277/2013 г., в частта му, с която е оставено в сила решението на Пловдивски районен съд, отхвърллящо иск на [фирма] по чл.422 ГПК вр. чл.213 КЗ срещу А. С. за разликата от 8067.79 лв. до 10535.21 лв.

УКАЗВА на касатора –

[фирма]

да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 49.35 лв. /четиридесет и девет лева и 35 ст./ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.