О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1544

гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1811 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. срещу решение №93 от 25.01.2024 г. по в. гр. д.№400/2023 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №263253 от 04.11.2022 г. по гр. д.№6999/2020 г. на СГС, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че в полза на „Централна кооперативна банка“ АД съществува вземане срещу Вечно С. Д. в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден на 26.08.2008 г. в [населено място] в полза на ищцовата банка, в размер на сумата от 190 511.86 евро, ведно със законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Нужно ли е да се предявява за плащане записа на заповед на авалиста. 2. Относно задължението на връчителя и редовното връчване (предявяване) на записа на заповед по реда на чл.47, ал.1 ГПК. 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните ида обоснове решението си. 4. Какви са последиците при установена и...