при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия К. В. и съдия Т. К.
Тълкувателното дело е образувано на основание чл. 125 ЗСВ с разпореждане от 11.02.2013 г. на председателя на ВКС, допълнено с разпореждания от 13.06.2013 г. и от 30.10.2013 г., за постановяване на тълкувателно решение по следните въпроси, свързани със заповедното производство, по които е налице противоречива практика на съдилищата, а именно:
1. Задължен ли е съдът при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК да дава указания на заявителя за поправянето му.
2. Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване заповед за изпълнение на частично вземане за парична сума, чийто общ размер е над 25 000 лв.; отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи.
3. Съдът, издал заповедта за изпълнение, разполага ли с правомощието да я обезсили извън изрично уредената хипотеза по чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в случаите по чл. 411, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
4. Налице ли са основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в следните случаи:
а/ по чл. 417, т. 2 и т. 3 ГПК - за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения, или за вземания, основани на упражнено право на...