РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2339 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. против решение №27/28.01.2013 год. по т. д.№104/2010 год. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 103/26.07.2010 год. по т. д.№ 44/2010 год. на Плевенски окръжен съд, в частта с която предявения от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / иск по чл. 646 ал.2 т.1 ТЗ против М. Т. е бил отхвърлен и вместо това е прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество изпълнението на парично задължение на същото дружество, в размер на сумата от 58 605,30лв.,чрез прехвърляне в полза на ответницата М. Т. правото на собственост върху три недвижими имота, индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение.С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение по отхвърляне на предявения в евентуалност иск по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ и вместо това е същият е оставен без разглеждане, предвид уважаването на предпочитания.

За да приеме, че предявеният иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е основателен въззивният съд е приел, че прехвърлянето на собствеността, като способ за погасяване на парично задължение на несъстоятелния длъжник, е осъществено след началната дата на неплатежоспособност-31.03.2006 год..Въззивното решение е постановено преди влизане в сила на измененията на ТЗ / обн. ДВ бр. 20 от 2013 год. /.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, на основание влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл.646 ТЗ, вкл. като постановено по непредявен в преклузивния срок, съгласно чл.649 ал.1 ТЗ иск, в евентуалност поддържайки неправилност, с формулиране на въпроси по същество относими към приложението на измененията на ТЗ / ДВ бр. 20 от 2013...