4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 590

С.,

26,06,201

4 година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

дванадесети май две

хиляди и четиринадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

3893/2013

година

. Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №373 от 09.07.2013 г. по т. д. №670/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация – Д. Ж. А. от [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Очертал е решаващият според него мотив на въззивния съд – липсата на надлежно връчване на фирмените документи на настоящия адрес на съдружника. Разгледал е мотивите на решаващият състав в тази насока. Посочил е, че процесуалните въпроси били – „за приложението на глава VІ от ГПК „ Съобщения и призовки” в нотариалното производство на основание чл.540 ГПК и чл.50 ЗННД и в частност приложението на чл.47, ал.5 ГПК при връчване на нотариална покана”. Посочил е, че по така формулираните въпроси имало установена практика – цитирал е определение №517/11г. на ВКС, ІІ т. о., чиито мотиви е възпроизвел, като е поддържал, че въззивното решение било постановено...