О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1558

гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№156 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Р+В Общо застраховане“ (R+B Allgemeine versicherung AG/Р+Ф А. Ф. А.Г.) срещу решение №176 от 26.07.2024 г. по в. гр. д.№178/2024 г. на АС В. Т. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №561 от 23.10.2023 г. по гр. д.№688/2021 г. на ОС В. Т. в частта, с която „Р+В Общо застраховане“ (R+B Allgemeine versicherung AG/Р+Ф Алгемайне ферзихерунг А.Г.) е осъдено да заплати както следва: на Николай Р. П., действащ лично и със съгласието на майка си Р. И. Я., сумата от 62 964.20 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 2713.30 лв., представляваща законна лихва за периода 25.06.2018 г. – 09.06.2021 г. върху сумата 9035 лв. – изплатено на 09.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1; на Л. И. О. сумата от 65 952.27 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3617.72 лв., представляваща законна лихва за периода 25.06.2018 г. – 09.06.2021 г. върху сумата 12047.73 лв. – изплатено на 09.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1; на Р. И. Я. сумата от 13369.84 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1 и сумата от 1990.92 лв., представляваща законна лихва за периода 25.06.2018 г. – 09.06.2021 г. върху сумата 6630.16 лв. – изплатено на 09.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1.

В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Унгарското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в Унгария? Не следва ли да се съобрази унгарската съдебна практика? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това, както съгласно унгарското материално право, така и съгласно унгарската съдебна практика и правна доктрина? Предвид чл.44, ал.1 и ал.2 КМЧП предмет на установяване не следва ли да е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването й и съдебната практика по нейното приложение? В хипотезата на приложимост на унгарското право и при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно унгарските нормативни уредби и съдебната практика по прилагането и тълкуването им следва ли да намерят приложение критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? 2. Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Не следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост, когато дадените отговори по някой от поставените на експертите въпроси са уклончиви или неясни? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези факти, обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и да изложи конкретни съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? Твърди се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответниците по касация Р. И. Я., Л. И. О. и Николай Р. П., действащ лично и със съгласието на майка си и законен представител Р. И. Я., заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Л. И. О. и Николай Р. П., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. И. Я. обжалват въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение №561 от 23.10.2023 г. по гр. д.№688/2021 г. на ОС В. Т. са отхвърлени предявените от тях против „Р+В Общо застраховане“ (R+B Allgemeine versicherung AG) за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 25.06.2018 г. в Унгария, на автомагистрала М1, съответно за разликата над 62 964.20 лв. до присъдените 102 964.20 лв. и за разликата над 65 952.27 лв. до присъдените 107 952.27 лв., ведно със законната лихва върху посочените разлики, считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно (подаденото на 10.04.2025 г. допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да бъде взето предвид, тъй като депозирането му е повече от шест месеца след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение).

„Р+В Общо застраховане“ (R+B Allgemeine versicherung AG) не заявява становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен пряк иск на пострадали лица пред застрахователя за неимуществени вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата на гражданската си отговорност, съгласно приложимото към спора унгарско национално право, за съдържанието на което е изискана информация от Министерство на правосъдието на Р. У. чрез Министерство на правосъдието на Р. Б. по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Посочил е, че във връзка с това са постъпили приложимите правни норми, към момента на произшествието, касаещи неимуществените последици, и определянето на обезщетения за нарушения на личностно право:

1. Под нарушение на личностно право следва да се разбира посегателството върху живота, телесната цялост и здравето на индивида, по смисъла на § 2:43, т. а/ от Гражданския кодекс, като този, на когото е нарушено личностното право, може да предяви претенции за обезщетение за накърнено личностно право за причинените му неимуществени вреди, съгласно § 2:52, ал. 1 от ГК. 2. Основание за такова обезщетение може да бъде физическото страдание, душевното страдание, инвалидизирането, трайните увреждания на здравето, влошеното здравословно състояние или промяната в начина на досегашния живот. В унгарското право при определяне на размера на обезщетението няма система за тарифа, размерът на обезщетението се основава на свободната преценка на съда, като се взимат предвид всички обстоятелства по случая и условията, посочени в § 2:52, ал. 3 на ГК. 3. Съгласно § 13, ал. 1 от Закона за задължителна отговорност за моторно превозно средство от 2009 г. по отношение на едно застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите, застрахователят е длъжен да отговаря до граница на сума във форинти, отговаряща на един милион и двеста хиляди евро, а поради щета за нараняване на лице да отговаря по събитие до граница на сума във форинти, отговаряща на шест милиона и седем хиляди евро, като тези суми включват разноските и лихвите до датата на изпълнение. В случай, че се приложат общите правила на отговорност, условието при определяне на виновното лице, респективно разглеждането на начина за освобождаване от плащане се явява: а/ поведението, довело до накърняване на личността, да бъде едновременно и противозаконно, б/ да бъде възможно да се установи неимуществена вреда, в/ да има причинно-следствена връзка между виновното поведение и неимуществената вреда, както и г/ правонарушението да подлежи на санкция. 4. Според § 6:525, ал. 1 ГК причинителят на вредата не е длъжен да покрие произтичащата от укоримото поведение на пострадалия вреда. 5. От 01.04.2020 г. в съдийската практика се въвежда т. нар. система от прецеденти, по смисъла на която, решенията на съдилищата на по-ниско ниво от Върховния съд, не могат да се различават от решенията на последния, публикувани в Сборник на решения на съдилищата, а ако по някаква причина съдия по някое дело желае да се отклони от прецедентите на Върховния съд, той може да го направи, но трябва изрично да аргументира разликата. Установил е в случая, че на 25.06.2018 г. в Унгария е настъпило ПТП, в резултат на което на ищците са причинени телесни увреждания, като механизмът на произшествието, виновното и противоправно поведение на причинилия произшествието водач, настъпилите вредоносни резултати и причинно следствената връзка между тях са установени с влязло в сила решение на наказателен съд, а наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач не се спори от ответника, който към момента е заплатил обезщетения на пострадалите ищци. Намерил е, че спорен въпрос във въззивното производство е размерът на дължимите обезщетения за получените телесни увреждания от ищците, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалите и неговия обем, при установяването на което съпричиняване чуждестранния закон допуска редуциране на следващите се обезщетения.

Изложил е съображения, че указващата съдебна практика относно размерите на обезщетенията е, както следва: 1. Решение на Върховния съд с № Rfv.20.185/2020/6 – пострадал ищец при ПТП на 27.06.2015 г., при което му е счупен лумбален прешлен І и междупрешленен диск на лумбален прешлен V, увредена горна затваряща 16 плоча на лумбален прешлен ІІІ, с намалена работоспособност на ищеца от 25 %, състоянието е окончателно, като инвалидизацията му затруднява всекидневния му живот – присъдено обезщетение за личностно право от 3 000 000 форинта (около 18 600 лв. по твърдения на касатора), като Върховният съд се е занимавал с разпределението на щетата при доказаното съпричиняване. 2. Решение на Върховния съд с № Rfv.21.133/2020/10 – пострадал ищец – дете, при ПТП на 17.06.2015 г., с нараняване, опасност за живота, остатъчно увреждане на здравето, с цялостно нарушение на здравето 55 %. Нараняването е на мозъка, при което е образувано сглъхване и забавяне на ритъма на говор, намалена физическа натовареност, нарушаване на баланса и движението, тежко намаляване на функцията на раменна става, лява китка и пръсти, мускулна сила. Съобразено е обстоятелството, че ищецът е прекарал в болница, с последваща рехабилитация, както и обстоятелството, че ищецът има нужда от помощ и не е способен в пълен размер за самостоятелен начин на живот, в резултат на злополуката е с ниско интелектуално ниво, което не може да се коригира, поради което присъденото обезщетение от 10 000 000 форинта е завишено от съда с още 5 000 000 форинта, или общият размер на обезщетението е 15 000 000 форинта (около 93 000 лв. по твърдения на касатора). На родителя са присъдени 5 000 000 форинта във връзка с притесненията по обгрижването на децата /четири на брой/, едното от които траен инвалид, без баща, преживяванията във връзка с детето, преживяло злополука, временна загуба на работата и трудностите при постъпване на нова работа. 3. Решение на Върховния съд № Rfv.20.691/2020/6 – пострадал ищец при ПТП на 05.01.2016 г., с нараняване – натъртване на глава и десен глезен, в болница за 3 дни, обявен за нетрудоспособен, със следтравматично стресово смущение, на 49 години е присъдена сумата от 1 500 000 форинта (около 9300 лв. по твърдения на касатора).

При така посочената ориентировъчна практика на унгарските съдилища относно размерите на обезщетенията за нарушено личностно право, е намерил следното: По отношение на ищеца Николай П. е съобразил физическото страдание – съчетана травма в различни части на тялото – гърди, десен крак, травми по гръбначния стълб, травма на черен дроб и жлъчен мехур, мозъчно сътресение, всяка от които свързана с интензивни болки, извършените оперативни интервенции по отношение на счупената бедрена кост, възникналата временна опасност за живота на пострадалия, период на възстановяване – 10-12 месеца, а за бедрената кост – 8-10 месеца, продължителния престой в болница – около 20 дни; психическото страдание – пострадалия е бил на 10 г. към момента на инцидента, бил е поставен изцяло в зависимост от близките си около 5-6 месеца, докато е бил на легло, като и до момента се страхува да се вози в кола; влошеното здравословно състояние – с оглед тежката гръбначна травма има голяма вероятност за различни клинични изяви като вид и интензитет – дискови протрузии, херниране, изкривявания на гръбнака и като е отчел, че пострадалият е в началото на жизнения си път, както и промяната в начина му на живот – не може да участва по физическо възпитание и има оплаквания от болки в областите на счупванията, съдът е приел, че следва да определи обезщетение в размер на 120 000 лв. По отношение на ищеца Л. О. е съобразил същите критерии, заложени в унгарското законодателство – физическото страдание – също съчетана травма в различни части на тялото – тежка гръдна травма, със счупване на множество ребра, гръдна кост, контузия на бял дроб, хемопневмоторакс, торакоцентеза, счупвания по множество гръдни и поясни прешлени, травма на черен дроб и жлъчен мехур, мозъчно сътресение, също предизвикващи интензивни болки, възникналата временна опасност за живота на пострадалия, период на възстановяване – 10-12 месеца за уврежданията по гръбнака и около 2 месеца за останалите травми, продължителен престой в болница – около 20 дни, трудният възстановителен период - бил поставен на инвалидна количка, помагали му да прави стъпки; психическото страдание – бил е на 12 г. към момента на произшествието, също е бил поставен в зависимост от близките си около 5-6 месеца, докато е бил на легло, също до момента се страхува да се вози в кола; влошеното здравословно състояние – с оглед тежката гръбначна травма има голяма вероятност за различни клинични изяви като вид и интензитет – дискови протрузии, херниране, изкривявания на гръбнака и като е отчел, че пострадалият е в началото на жизнения си път и промяната в начина му на живот – не може да участва по физическо възпитание и има оплаквания от болки в областите на счупванията, съдът е приел, че следва да определи обезщетение в размер на 130 000 лв.

По отношение на Р. Я. е съобразил следното: получила е разкъсване на колатерални връзки на дясна лакетна става, посттравматична контрактура, която травма не представлява опасност за живота и е с оздравителен период от около 3 месеца, като се очаква пълно възстановяване; била е на 42 г. към момента на инцидента, като е изживяла изключително силен стрес от критичното здравословно състояние на двете си деца и възникналата опасност за живота и на двете, от техните страдания и болки, включително и по време на обгрижването им в периода на оздравителния им процес, още повече че тя също е била пострадала и не е можела пълноценно им бъде в помощ, като е приел, че следва да присъди обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв. Изразил е становище, че според унгарското право причинителят на вредата не е длъжен да покрие произтичащата от укоримото поведение на пострадалия вреда, т. е. размерът на обезщетението подлежи на съобразяване при доказано съпричиняване от страна на пострадалия, като по отношение на децата в конкретния случай е установил, че те са били без поставен предпазен колан - след инцидента те са изпаднали от автомобила, което се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, а според вещото лице по съдебно медицинската експертиза при правилно поставен предпазен колан, травмите са щели да бъдат минимизирани и да бъдат предотвратени тежките травмени последици. Посочил е, че указващата практика по унгарското право относно увреждания, получени без предпазен колан: 1. Решение на Върховния съд № Pfv.20.166/2020/7 обезщетението за личностно право е намалено с 30 %, поради пропускане поставянето на колан за безопасност. 2. Решение на Върховния съд № Pfv.20.602/2021/4 – определен размер на 30 % съпричиняване на пострадал при използване на колан за безопасност. 3. Решение на Върховния съд № Pfv.20.185/2020/6 – установено е с експертиза и е изтъкнат фактът, че ако ответникът е бил използвал правилно безопасен колан, с най-голяма вероятност е щял да получи по-леко телесно нараняване, поради което е приет размер на съпричиняването 40%.

При така посочената ориентировъчна практика на унгарските съдилища и с оглед конкретните данни по делото и по-точно заключението на вещото лице, че при правилно поставен обезопасителен колан децата нямаше да получат тази тежка съчетана травма и травмите щяха да бъдат минимализирани, е достигнал до извод, че съпричиняването на ищците Николай П. и Л. О. следва да се определи на 40 %, а по отношение на Р. Я., с оглед заключението на вещото лице, че сочената травма би могла да се получи и с поставен предпазен колан, е намерил, че възражението за съпричиняване спрямо тази ищца е неоснователно. При тези изводи е посочил, че дължимите размери на обезщетенията за нарушените личностни права на ищците възлизат, както следва: за Николай П. – при определен размер от 120 000 лв., от който приспадната сума за съпричиняване в размер на 40%, както и приспадната сума, изплатена от застрахователя, в размер на 9035.80 лв., обезщетението възлиза в размер на сумата от 62 964.20 лв., за Л. О. – при определен размер от 130 000 лв., от който приспадната сума за съпричиняване в размер на 40%, както и приспадната сума, изплатена от застрахователя, в размер на 12 047.73 лв., обезщетението възлиза в размер на 65 952.27 лв., а за Р. Я. – при определен размер от 20 000 лв., отречено съпричиняване, с приспадане на сумата, изплатена от застрахователя, обезщетението възлиза на 13 369.84 лв., като върху тези суми се дължи законна лихва от деликта, поради което са основателни и исковете за присъждане на законна лихва, считано от 25.06.2018 г., включително и върху изплатените обезщетения.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, и чл.44, ал.1 и ал.2 КМЧП (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), като е изложил конкретни мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички релевантни доводи и възражения на страните (относно приложимото право, практиката по прилагането му, размерът на обезщетението и степента на съпричиняване). Съдът е издирил, обсъдил и съобразил както приложимото унгарско право, така и съдебната практика на унгарския върховен съд по тълкуване и прилагане на това право, вкл. критериите, от които следва да се ръководи при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по приложимото право. Като е отчел конкретно установените факти по спора, различаващи се от фактическата обстановка, при която се е произнасял унгарския Върховен съд, е осъществил преценка за стойностния адекват на вредата, при стриктно съобразяване с установените унгарски позитивно-правни норми и унгарската съдебна практика по приложението им. В този смисъл по поставените в изложението въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато (решения на СЕС, в противоречие, с които да са решени поставените в изложението правни въпроси, не са посочени от касатора, респективно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице), като следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от всички касатори очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №176 от 26.07.2024 г. по в. гр. д.№178/2024 г. на АС В. Т.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.