Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Б., в качеството му на синдик и представител на [фирма], срещу решение № 365/ 14.12.2012г. по в. т.д. № 613/2012г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1156/05.07.2012г. по т. д. № 2488/2011г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на плащания по договор за револвиращ банков кредит, извършени след началната дата на неплатежоспособност, в периода от 30.04.2008г. до 04.01.2010г., в размер на 551 124,17 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да се отмени атакуваното решение и се уважи иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, както и съединения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ответникът, [фирма], поддържа, че касационната жалба е основателна.

Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, съответно, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени пасивно субективно съединените искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/, въззивният съд е приел, че плащанията по договора за револвиращ кредит чрез договорената форма на плащане - директен дебит, не могат да се разглеждат като предпочитателни, тъй като договарянето на условията за плащане чрез директен дебит е предпоставка за придобиване на кредита, като еквивалентен актив от страна на длъжника, а не за погасяване на паричен дълг, който към този момент още не е съществувал. Кредиторът е продължил да осигурява кредитна линия, а с това и участие на длъжника в търговския оборот. Решаващият състав се е позовал и на поредността на удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, които предхождат останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, с което се цели да се осигури възможност предприятието да продължи да работи, за да може евентуално да бъде оздравено. По отношение на лихвите е посочено, че те са заплатени не от длъжника, а от поръчителя, като е установено и различие между посочените в исковата молба плащания и доказаните в процеса. Предвид отхвърлянето на обуславящия иск, е приет за неоснователен обусловения иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 551 124,17 лева, предявен от синдика в качеството му на представляващ несъстоятелното дружество.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ по обуславящите изхода на спора правни въпроси: „/1/ Характеризира ли се недействителността по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ с други белези, освен тези, плащанията и действията да са извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността?; /2/ Представлява ли предпочитателно удовлетворяване на получилия плащането кредитор, водещо до намаляване на масата на несъстоятелността, условие за уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ?; /3/ От значение ли е равностойността на престациите и естеството и последиците на самата сделка, по която е извършено плащането, за приложение на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ? Следва ли плащането да е довело до намаляване на масата на несъстоятелността, за да бъде уважен иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ?”.

Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение, при констатация за вероятна недопустимост на атакувания акт, без касаторът да се е позовал и формулирал въпрос по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на нея. С оглед тези правомощия на ВКС, решението следва да бъде допуснато до касация, поради неговата евентуална недопустимост, предвид изменението с пар.8 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, с което извършеното от длъжника изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, намиращо приложение, на основание пар.14, ал.1 от ПЗР от цитирания закон, и спрямо заварените от изменението искови производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ за прогласяване на нищожността на изпълнение на парично задължение спрямо кредиторите на несъстоятелността.

На основание чл.649, ал.6 ТЗ, държавната такса не се внася предварително.

Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 365/ 14.12.2012г. по в. т.д. № 613/2012г. на Апелативен съд - Варна.

ДЕЛОТО

да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.