Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" гр. С., представляван от изпълнителния директор К. И., чрез юрисконсулт И. З. против решение № 41 от 17.08.2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 29 състав по адм. дело № 5416/2008 г.

С него се отменя финансова санкция, наложена на З. Ц. З. с УРН 249184, обективирана в Уведомително писмо за извършено плащане от 27.06.2008 г. на Разплащателна агенция - Р. Б., за кампания 2007 г. по схема НР1 в размер на 1508.51 лева и изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в 14 дневен срок от влизане на решението в сила, съобразно указанията, изложени в мотивите. Със същото решение жалбата на З. Ц. З. е отхвърлена в останалата част.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Поддържа се, че с решение от 01.03.2007 г. на Министерски съвет на Р. Б. е приета Програма за развитие на селските райони/ПРСР/ 2007 - 2013 г., която е изпратена за одобряване от Европейската комисия/ЕК/, чието решение от 19.02.2008 г. е приложено като доказателство по делото. В решението на ЕК, § 4 е посочено, че се прилага за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. като в нея са заложени осите и мерките, прилагани с програмата и плана за общото им финансиране. В анекс 5, Приложение 1 към мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" НР1 на ПРСР се съдържа изчерпателен списък на "Планинските необлагодетелствани райони" в който с. Т., област С., където жалбоподателят е заявил земи за подпомагане за които има постановен отказ за плащане, не се съдържа. Поддържа се, че в изпълнение на приетата ПРСР 2007 - 2013 г. е приета с ПМС №30 от 15.02.2008 г. Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториялния им обхват. Също така, че след направената административна проверка за допустимост на площите, посочени в Общото заявление за единно плащане на площ от З. З. от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е установено че парцелите, заявени в землището на с. Т. с обща площ от 3.34 ха или 63.86% от годната за подпомагане площ по мярка НР1 не подлежат на подпомагане. Също така, че село Тополчане не се съдържа в списъка на "Планинските необлагодетелствани райони" на Анекс 5 към ПРСР и не попада и в списъка към цитираната наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват и при спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК при издаване на уведомителното писмо актът е съобразен с материалния закон.

Поддържа се и неправилност на изводите на съда за незаконосъобразност на наложената санкция на основание чл. 51, § 2, изр. 2 и 3 от Регламент /ЕО/796/2004г. Поддържа се, че съдът от една страна правилно приема, че не е допустимо разширително тълкуване тъй като се отнася за санкции, но от друга страна неправилно е допуснал стеснително тълкуване на нормата, което също е недопустимо.

Поддържа се, че след като за съответната мярка в държава членка е прието с нормативен акт, че подпомагането по нея става чрез подаването на Общо заявление за единно плащане на площ и след като с регламент се дава право на държава членка да определя кои схеми да се включат в Общото заявление, то по отношение на цялото заявление се прилагат нормите на европейското право, приложими за единното плащане на площ, в случчая Регламент ЕО/796/2004 г. Поради това не се споделят изводите на съда, че термина наддеклариране не е сред основанията за отказ или намаляване на плащането, каквито хипотези се уреждат в чл. 51 от цитирания регламент. Уредбата в чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. на ЕК обединява в себе си всички случаи на заявяването на земя, която не трябва да бъде подпомагана, при която разплащателната агенция трябва да постанови пълен или частичен отказ от плащане, съответно да наложи санкция за тригодишен период напред като уредбата е императивна и административния орган е длъжен да откаже плащане и съответно да наложи санкция. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, т.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 " Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. предвиждаща че финансова помощ се отказва когато кандидатът не отговаря на условията.

Поддържа се, че са спазени разпоредбите на чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители и разпоредбата на чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. при издаването на обжалвания акт, поради което решението е неправилно и като такова да бъде отменено в обжалваната част на посочените основания.

Ответната страна, З. Ц. З. е взел становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно е приел, че е недопустимо разширително тълкуване на чл. 51, ал. 2, изр. 2 и 3 от Регламент ЕО/796/2004 г. каквото е приложил административния орган. Освен това, характерът на наложената санкция като вид отговорност е свързан и с наличието на вина, като от доказателствата по делото се установява, че такава липсва у ответника, тъй като към относимия момент, когато е поискал плащане по съответната мярка е бил субективно уверен и то от писмени доказателства, че този район е именно с такъв характер и е вписан в списъка на Наредбата за определяне на необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват/ДВ бр. 20/2008 г./.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от З. Ц. З. против отказ за изплащане на финансова сума и финансова санкция в общ размер на 1533.43 лева за наддекларирани площи, обективиран в писмо от 27.06.2008 г. на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция - Р. Б., издадено по повод Общо заявление за единно плащане на площ.

Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа и санкцията, тъй като се е съобразил с информацията, предоставена му от Общинската служба по земеделие, съгласно която землището на с. Т. е включено в списъка на планинските райони, за които се извършват плащания за природни ограничения по мярка 211 от "Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г." обозначена като НР1. Също така счита, за неправилно приложението на наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 доколкото е приета през 2008 г. а заявлението му подадено през 2007 г. и няма как то да бъде съобразено с нея.

Съдът е разгледал жалбата по същество като я приел за частично основателна в частта за наложената санкция в размер на 1508.51 лева.

Установено е от данните по приложената административна преписка, приложена по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, в което качество е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г., коригирано със заявление от 28.05.2007 г. за подпомагане по схемата за единно плащане на площ/СЕПП/, по схемата за национални доплащания /НД/ и за плащане за ползвана земя в планински необлагодетелствани райони /НР1/. Установено е, че по заявлението за подпомагане по НР1 за блоковете, попадащи в с. Т. област С., с площ от 3.34 ха, при заявка от 8.57 ха е отказано плащане и наложена санкция, тъй като землището на с. Т. не попада в списъка на ПРСР и списъка на Наредбата за за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват /ДВ бр. 20/2008 г./, което е основанието за административния орган по чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. за налагане на санкции, тъй като наддекларираните площи са 3.34 ха, или 63.86%.

Установено е също така, че заявленията за подпомагане по НР1 за блокове за земеделско стопанство /БЗС/ в землището на с. Т. са приемани предвид наличието на предварителен списък в електронен вид, достъпен за FTP сървъра на Министерството на земеделието и горите през 2007 г., обявен на видно място в ОСЗ Сливен, който списък не бил одобряван в нормативен документ - ПРСР и Наредбата, поради което е приет от съда като текущ работен вариант за землища за които се е предполагало одобряване за субсидиране. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел на първо място, че изчисляването на наддекларираната площ в съотношение на 63.86 % от площта годна за калкулиране по НР1 е неправилно, тъй като останалите заявени от жалбоподателя БЗС в землищата на гр. С. - с. Г. и с. К. попадат в Списъка и са "Планински необлагодетелствани райони" по смисъла на мярка 211 и наредбата приета с ПМС № 30/15.02.2008 г. Поради това е прието, че само за тях са приложими ПРСР, наредбата, съответно плащанията и санкциите по чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. и след като в с. Т. не е дължимо подпомагане по НР1, административният орган правилно е отказал плащане, но неправилно ги е взел предвид при определяне на санкцията, която да бъде удържана от други плащания по други схеми в бъдещи периоди. Или, за БЗС в с. Т. мярката НР1 е неприложима, поради което понятието наддекларирани площи по смисъла на чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. е приложено в случая от административния орган при разширителното тълкуване на разпоредбата, което е недопустимо.

От друга страна е прието, че заявяването на БЗС като планински район в с. Т. не се дължи на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, а на закъсняло действие на задължените субекти по чл. 15 от Регламента и чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП за определяне на обективни критерии за определяне на необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват, и санкциите, предвидени в Регламента са в изпълнение на цел да се предотврати недобросъвестното възползване от субсидиите, каквото в случая не се констатира.

При изложените съображения санкцията в размер на 1508.51 лева, обективирана в уведомителното писмо за извършено плащане от 27.06.2008 г. е отменена. Решението е правилно.

Поддържаните доводи за неправилност на решението вследствие на необоснованост и нарушение на материалния закон са неоснователни.

За да постанови решението си в обжалваната част, съдът правилно е приел на първо място, че съотношението на между наддекларираните площи спрямо които е приложима разпоредбата на чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. на ЕК не е изчислена правилно. Този извод е правилен с оглед на мотивите, че съотношението между тези площи като наддекларирани следва да бъде между площи /БЗС/ за които е приложима помощта по мярка НР 1. По делото е безспорно че за с. Т. землището не е включено в официален списък за финансово подпомагане по НР1 поради което след като в това землище мярката е неприложима, то е неприложима и санкцията по чл. 51, ал. 2, изр. 2 и 3 от Регламент ЕО/796/2004 г. Приложението на нормата от административния орган в случая правилно е прието от съда като разширително тълкуване по отношение съдържанието и обхвата на наддекларираните площи /свръхдекларирани/ като основание за налагане на санкция. Изложените съображения от администратвиния съд се споделят от настоящата инстанция, тъй като логическото тълкуване на санкционната норма води до извода, че санкцията се налага за недобросъвестно възползване от финансова помощ с цел да бъдат ограничени/предотвратени/ опитите за такова отношение от страна на земеделските производители. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда в обжалваното решение, че за да бъде наложена санкция по чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. за наддекларирани площи следва да е приложима нормата на съответната мярка за подпомагане. В случая е установено фактическо положение, че в землището на с. Т. няма БЗС които да бъдат заявени за подпомагане по мярка НР1, тъй като е извън списъка на необлагодетелстваните райони и след като не могат да бъдат декларирани такива площи в това землище, то не биха могли и да бъдат наддекларирани такива, поради което е изведен обоснован и верен правен извод за везаконосъобразност на наложената санкция.

Съдът е обосновал и друго основание за отмяна на наложената санкция, което е свързано с обстоятелството, че жалбоподателят е заявил за финансово подпомагане по мярка НР1 площи за които е бил уведомен и използвал информация от ОСЗ за землището на с. Т.. Землището на селото е било включено в списък, който е бил предварителен, неодобрен след това, но това не прави заявителя недобросъвестен, който е подал заявлението си като се е съобразил с информацията за допустимостта на площите за подпомагане съобразно списък съществуващ като официална информация за него. Не имало обективна възможност за него да се съобрази със списък към ПРСР и Наредбата за определяне на критериите за неблагодетелстваните райони и териториалният им обхват издадени след това, които имат обратно действие и което е основание за отказ от плащане, но не и за налагане на санкция за свръхдеклариране, тъй като настоящият случай е извън хипотезата на нормата на чл. 51 от Регламент ЕО/796/2004 г. Субективното отношение и поведение на заявителя не може да бъде квалифицирано като недобросъвестно, каквото поведение санкцията има за цел да ограничава, тъй като почива на информация от органите, с възложени функции и задължения за подпомагане на земеделските производители, какъвто правилен извод е извел и съдът в обжалваното решение.

При изложените съображения решението не съдържа пороците, сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 17.08.2009 г. на Административен съд, София град, Второ отделение, 29 състав по адм. дело № 5416/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Г. Г.

Г.Г.