Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И. С. П. и И. Д. Г. против решение № VІ - 164 от 20.11.2007 г. на Административен съд С. З., Шести състав, по адм. дело № 316/2007 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № 1104/02.06.2007 г. на Кмета на О. С. З., с която на Д. К. М. е признато правото да придобие собствеността върху имот № 24, масив 255, находящ се в местността "Бойчо бунар" в землището на гр. С. З.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и вместо него постановено друго, с което бъде отменена заповедта като незаконосъобразна. Доводите се свеждат до това, че необосновано и в нарушение на изискването на § 61, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът приел наличието на всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост без да е налице в преписката декларация, че посочения имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството на ползвателя.
Ответникът, Кметът на О. С. З. не взема становище по касационната жалба.
Заинтересованите страни Д. К. К. и Х. С. В. не вземат становища по касационната жалба.
Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото не са установени нарушения на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че е подадено заявление от ползвателя в срок до 30.09.1995 г. по което административния орган се произнесъл с обжалваната заповед.
Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е било по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на настоящите касатори срещу заповед № 11034/02.06.2007 г. на Кмета на О. С. З., с която на Д. К. М. е признато да придобие правото на собственост върху имот № 24, масив 255 в местността "Б. Б." в землището на гр. С. З.. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като имота бил запустял и неподдържан и на тях било възстановено правото на собственост върху бивш техен имот, включващ и този имот. Съдът от данните по делото е установил, че ползвателя се легитимира с удостоверение № 580 от 27.08.1984 г. за предоставяне на право на ползване на земя с решение на Градски народен съвет - С. З. в изпълнение на Постановление № 76 на МС от 05.12І.1977 г. и решение № 80 на Изпълнителния комитет. Установено е, че е заявлението, подадено на 06.07.1992 г. до О. С. З. е в срока предвиден в закона, като са представени и останалите документи за придобиване на правото на собственост. От заключението на съдебно техническа експертиза е установено, че процесния имот попада в имота на бившите собственици - жалбоподателите. При така подаденото заявление в срок и изпълнение на останалите изисквания на закона съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетенттен орган, в рамките на правомомощията му и при наличието на материалните предпоставки предвидени в ППЗСПЗЗ.
При тези данни жалбата като неоснователна е отхвърлена. Постановеното решение е правилно.
В производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ подават заявления в което посочват данните по ал. 1, т. 1 - 4, и ал. 2, т. 1 и 2, като подават и деклерация, че имотът е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството им. Аналогична е била разпоредбата на § 5 /отменен/ от ПЗР на ППЗСПЗЗ, действаща към момента на подаване на заявлението - 06.07.1992 г., сега действащата разпоредба е § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото съдът е направил обосновани изводи от фактическа страна за наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, поради което извел верни правни изводи за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон. При тези данни жалбата правилно е приета за неоснователна и като такава отхъврлена. Поддържаните доводи като касационно основание за отмяна на решението - липса на декларация от ползвателя като елемент от фактическия състав за издаване на обжалваната заповед, неотчетено от съда и поради това нарушение на материалния закон, са неоснователни. По делото е приложено заявлението на ползвателя до общината в което е посочено, че се представя удостоверение за право на ползване и декларация, че имота е единствено жилище или единствена земя на семейството. Отразено е в същото заявление, че за неверни данни в декларацията се носи от заявителя наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и се съдържа подпис за декларатор. Или така подаденото заявление е всъщност и декларация за обстоятелството, че имота е единствена земя на семейството, тъй като отговаря на всички изисквания за подаването на такава декларация и знание за наказателната отговорност за деклариране на неверни данни. Така подадено заявлението, прави безпредметно подаването на декларация в същия смисъл като отделен документ. При тези данни доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон при постаняване на решението са неоснователни. Доводите, че лошото стопанисване на имота, установено по делото, не е отчетено от съда и съставлява нарушение при постановяване на решението също са неоснователни. Фактическото състояние на имота към момента е без значение, тъй като такива изисквания в закона не се съдържат, както правилно е приел и административния съд.По изложените съображения, обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационнота жалба като основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № VІ - 164 от 20.11.2007 г. на Старозагорския административен съд, Шести състав, по адм. дело № 316/2007 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.Г.